За поредна година българските училища и детски градини се подготвят за Национална награда „Бисерче вълшебно“. Жури на наградата са децата от 3 до 16 години, а за да упражнят правото си на глас, те трябва да познават номинациите в своята възрастова категория. Книгите обаче са немалко, а срещите на читателските клубове – ограничен брой. Затова събрахме10 идеи в помощ на педагозите, които искат да представят бисерните заглавия на своите ученици.
1. Като наистина.
Ако преглеждате „Писма до всеки и до всички“, направете си работилница за писма. Ако четете „Куче на име Коте копнее за дом“, посетете близкия приют за животни. Ако сте на „Приключенията на Кураж Фураж…“, измислете си приказка с любими храни като главни герои. С други думи – пренесете книгата в реалния живот на децата.
2. Една тема, две книги.
Изследвайте една и съща тема през различни заглавия. Тя може да е свързана с интересите и вълненията на четящите (темата за приятелството например е широко застъпена в „Ива, която говори с животните“, „Коледунка“, „Виола, Укулеле и шейната“) или с учебното съдържание (“Живият свят в океаните” и „Голяма книга за дълбините“ ще са особено полезни за часа по Човек и природа).
3. Приятно ми е, Ана Ана.
Подберете няколко книги, които да бъдат четени паралелно. След прочита възложете на децата да се превъплътят в персонажите и да им направят кратки представяния в аз-форма. Момичетата могат да разкажат за героините, а момчетата за героите – или обратно за обръщане на перспективата. Насърчавайте по-нетрадиционните формати на представяне – лексикон, видеодневник, интервю в реално време и пр.

4. Салата по джаниродарски.
В книгата си „Граматика на фантазията“ Джани Родари предлага да разменим героите на популярни приказки и да наблюдаваме как се изменя сюжетът покрай тях. Подобно упражнение предизвиква фурор сред най-малките, които знаят много истории наизуст, но работи успешно и при по-големите. Ако не вярвате, пробвайте да размените Франк Айнщайн с Макс Анщайн.
5. Смяна на жанра.
Това упражнение е подходящо за уверени читатели и учители експериментатори. Приканете децата да пренапишат част от текста на прочетената книга (една глава, една сцена или няколко по-дълги абзаца) в различен от изходния жанр. Как би изглеждал прозаичният текст, ако се превърне в комикс? А поетичният – в проза?
6. Хиляди краища.
Прочетете заедно една книга и предложете различни завършеци. Ако децата са по-големи, оставете ги да разпишат своя край и да се обосноват защо са избрали тъкмо него, след което сравнете версиите. За вдъхновение можете да си послужите с други налични истории с два края – като „Такси към звездите“ на Джани Родари или „Слончето, което искаше да лети“ на Лиляна Дворянова.

7. Разказ по картинка.
Покрийте текста и предизвикайте децата да развият историята според илюстрациите. Това упражнение е най-лесно осъществимо, ако работите с богато илюстровани издания и/или с деца, които все още не могат да четат („Буболечета“ или „Откриватели“).
8. Време за изкуство.
Прерисувайте любими илюстрации и направете изложба в класната стая, фоайето или кабинета по изобразително изкуство. Можете да посветите изложбата на определена тема, включвайки илюстрации от различни книги (вж. т. 1).
9. Разреши мистерията.
Задайте на децата въпрос, чийто отговор се крие в избрана от вас книга. Ако имате повече време и идеи, можете да въведете няколко нива, да увеличите броя на книгите, из които читателите да търсят, да оставите улики.
10. И това, и онова.
Проучете творчеството на писателите с повече от една книга на български език. Изследвайте устойчивостта на стила при авторите на серии (като Ювал Зомер, Тиаго де Мораеш, Лео Борманс), проследете как се променя подходът със смяна на темите, вълнували пишещия (като при Цвета Брестничка, Мая Дългъчева, Джулия Доналдсън).
Пожелаваме ви неспирно вдъхновение и…не забравяйте гласуването!
Снимка на корицата: pressfoto