Елена Павлова често пише и под псевдонима Върджил Дриймънд. Печелила е редица награди за фантастика и фентъзи. Автор е и на множество книги-игри. Читателите от „Бисерче вълшебно“ я познават като автор на поредицата „Пръстенът на нибелунга“, където се е заела с нелеката задача да представи по увлекателен за тийнейджърите начин либретото на прочутата творба на Рихард Вагнер. Елена е и преводач от английски език. Ето какво научихме:
Човек е на толкова години, на колкото се чувства. Аз съм на седемнайсет… вече от доста години. Наскоро обаче открих, че понякога съм и на тринайсет, което се оказа много готино и забавно.
Шоколад или сладолед? Сладолед. Но не шоколадов.
Любим цвят? Небесносиньо. И чат-пат оранжевко.
Любим предмет в училище? История.
Ако можех да се срещна с герой от детските книги, искам да се запозная с… Роня, дъщерята на разбойника.
Пиша за деца, защото… е по-забавно, отколкото за възрастни. Но и за тях пиша. Нали ако си голям, сериозен и си мислиш, че си на трийсет и… шест, да речем, значи си още по-гладен за забавни книжки, иначе как ще се почувстваш на седемнайсет!?
Идеите ми хрумват… на разходка. Безотказна работа. Най-късно на втората обиколка на квартала са доприпкали да погалят кучетата и да ги нагушкат.
Кръщавам героите си… на приятели и врагове, но героите ми най-често си идват с имената. Малко е смущаващо като се появи иззад ъгъла някой герой и подаде ръка: „Приятно ми е, аз съм Стойчо“, обаче няма мърдане. Как да му кажеш, че няма да е Стойчо, ами Джони? Ще плаче, горкият…
Най-често пиша… ами, фантастика. Също и фентъзи. Даже няколко приказки ми се е случвало да ме споходят, но си мечтая да пиша… много несериозни книги за възрастни. За квантова физика. Понеже квантите са ужасно забавни и най-добре от всички частици умеят да си играят на криеница.
Когато пиша книги за деца, най-трудно ми е да… ставам в 5:30 всяка сутрин. Но понеже е всеизвестен факт, че от пет и половина до девет сутринта се пишат най-хубавите книги, всяка сутрин с кафето съм пред компютъра като съвестна пчеличка. Събраните предишния ден на разходка идеи ми правят компания.
В детската литература няма нищо по-хубаво от… от възможността да виждаш света с детски очи – неописуемо шарен, живописен и вълнуващ, дори когато пишеш нещо ужасно тъжно.
Писателите на детски книги са… определено щури хора. Приятни, но щури. И много се усмихват. По това се познават – че винаги имат някоя усмивка, скрита за извънредни случаи.
Последната част от тетралогията с добавена реалност „Пръстенът на нибелунга. Залезът на боговете“ (изд. Кибеа) на Елена Павлова е номинирана в категория „Майстори“ на Награда „Бисерче вълшебно“ 2018, затова й зададохме няколко въпроса за нея.
Участието на моя книга в награда, чието жури са децата, ме кара да се чувствам… много развълнувана. Още повече, че заедно с мен участват и други мои приятели-писатели!
При писането й най-голямо удоволствие ми достави… сватбата. Обичам да пиша за сватби, винаги гледам да мушна по някоя в книгите си. Дори в тези, които не са за деца.
Избрах заглавието й… Не съм го избирала, тя си дойде с него. Но много си го харесвам. Повече, да речем, от „Изпепелени до корен“.
С нея искам да накарам малките читатели да… научат, че свободната воля означава сам да поемаш отговорността за постъпките си. Както и че всички богове са дело на човешкия ум.
Това, което смятам, че ще им е най-интересно в нея е… цялата история за Игдразил, Световното дърво, и световете, които се люлеят като плодове по клоните му, а богове и простосмъртни водят люти битки сред тях.
За да улесним децата при избора им на любими книги, искаме да им дадем насоки как възрастните правят своя избор.
Ако можехте да гласувате в „Бисерче вълшебно“, по какви критерии щяхте да изберете своите фаворити – художествена и нехудожествена литература?
Художествена книга: трябва да е хубаво написана и занимателна, а историята, която разказва, да е достоверна и измислена така, че да няма бримка в логиката на сюжетното си чорапче.
Нехудожествена литература: в идеалния случай книгата хем е интересна и увлекателна, хем е лесна за разбиране и съдържа много полезна информация, а ако има и с какво да се забавлявам, докато я чета… ехе!