Една от причините да организираме конкурса „Бисерче вълшебно“ и да настояваме да бъдат номинирани само съвременни книги (издадени в предходната на гласуването година) е увереността ни, че именно тези книги отговарят най-адекватно на въпросите на днешните младежи. Затова се зарадвахме на писмото от Ина Петрова от ЧПГ „Класик“ – Пловдив.
„За пръв път участваме в „Бисерче вълшебно“, но съм очарована от идеята да се популяризира четенето на актуална за децата литература. Предложението за участие беше прието с неохота от учениците до момента, в който разгледахме предложените заглавия. Оказа се, че те вече са прочели някои от тях и имат оформено мнение, така че гласуването стана лесно и бързо.За мен любовта към литературата се обуславя и формира от свободата да четеш това, което харесваш, да откриваш книги, които са близки до теб и ти позволяват да откриеш и преосмислиш себе си чрез тях.За моя огромна радост, децата, с които работя, вече са читатели в пълния смисъл на думата. В часовете често обсъждаме кой коя книга чете в момента, споделяме мнения, предлагат се различни заглавия. Участието в гласуването провокира интересни дискусии, размяна на книги и още по-голям интерес към съвременната литература.“
„Аз гласувам за книгата на Стан „Невидим”, защото е изключително интересна. Посланието, което авторът отправя е поднесено по достъпен начин, освен това е много вдъхновяваща и има сюжет, подходящ за деца на нашата възраст. Самата аз почетох книгата за по-малко от три дни. След нея се промени начинът, по който гледам на проблемите в училище, но и извън него. Промени се и начинът, по който гледам на автора, защото част от историите, разказани в романа са преживени от него.”
Христина Рогачева
„За мен тази книга е много хубава заради историята. Тя разказва за тийнейджърския живот на Стан и предизвикателствата му. Най-добрата приятелка на Стан е Нора, която му е съученичка. Стан среща и други, като Роберто. Препоръчвам на всички да я прочетат.”
Алексан Матеосян
„Не взех книгата на Стан, само защото съм му фен, а защото понякога се чувствам „невидима”, а тя ми помогна да разбера, че не е така.”
Йоана Райкова