Ганка Митева е начален учител в ОУ „Йордан Йовков“ – Варна. Нейната любов към четенето се предава на всеки пореден випуск, който поема и обучава в началната степен на образование. Учениците й са сред наистина четящите деца и първокласниците, с които работи в дистанционна форма на обучение зарани извънредното положение, не правят изключение.
Ето какво споделя г-жа Митева за инициативата „Четем заедно онлайн: слънчевите цветя от I „Б“ клас четат заедно с писателката Анета Дучева“, която организира в последния месец за своите ученици:
Едно вълшебно книжно приключение! Една сбъдната детска мечта!
През последните години имах щастието да срещна моите ученици (от бившия ми клас) с много хора, свързали професионалната си реализация с КНИГАТА – писатели, актьори, библиотекари.
Сърдечно благодаря, за споделеното време, на писателите: Радостина Николова, Нуша Роянава, Никола Райков, Петя Кокудева, Райна Пенева; на Магда Борисова – детски драматург; на актьора Валери Вълчев от ДТ „Ст. Бъчваров“ – Варна; на актьора Христо Колев от Детски театър „Щурче“; на библиотекарите Валя Кръстева – РБ „Пенчо Славейков“ – гр. Варна и Гергана Колева от НЧ „Елин Пелин“ – Варна.
Благодаря за прекрасните срещи, за дългите разговори, за споделените чувства и емоции. Не бих забравила трепетното очакване на моите ученици и как за минути непознатият до преди малко гост ги омагьосва и между тях се заражда приятелство. А колко дълго след това продължаваха разделите – до края на коридора, хайде до долния етаж, та чак до изхода на училището. След това – съчиненията, в които изразяваха мислите и чувствата си, които не са успели лично да споделят с вълшебниците на словото.
Сърдечни благодарности за красивите спомени и пожелания за здраве!
Но!… Преживяването от последната среща с писател надмина многократно очакванията ми. Не една, а поредица срещи…
Преди месец и половина знаех само името на писателката Анета Дучева и имах представа за някои нейни книги. Но един лайк на публикувана анотация на книгата „Зимни слънчогледи“ заличи разстоянието помежду ни.
Прочетох през сълзи (от състрадание и радост) книгата, която ме остави в дълбоки размисли. И тъй като в този момент бях търсач на книжни бисерчета за учениците си, се размислих – подходяща ли е за първокласници; не е ли много тъжна за неукрепналата детска психика; не е ли много дебела за начинаещ читател…
След кратки размисли реших. Ще четем заедно в училище! Книгата ме подтикваше към това предизвикателство. Но коронавирусът издигна голяма преграда между мен и децата. Бях успяла да направя общо представяне на книгата и главната героиня и бях усетила, че интересът е запален, че децата не са толкова незрели…
Затваряйки се вкъщи, отново се разколебах. Този път – как родителите ще приемат, децата им да четат тъжни книги. Но не се отказах. Започнахме четенето плахо, но постепенно то прерасна във вълнуващо книжно приключение и завърши с взаимни благодарности и поздравления!
В книжното приключение участваха всички: деца, родители, учител и писател.
Публикувах за родителите анотациите за книгата и започнахме четенето с децата. Изпращах им методически разработки по отделни теми от книгата, а след това във Фейсбук групата на класа те публикуваха видеозапис на чещящото си дете. Най-смелите изразяваха мнения за книгата, за героинята…
Особено вълнуващото беше, че децата и родителите получиха в Деня на детската книга писма от писателката. Това задушевно общуване продължава и сега. Родители и деца пишат писма, задават въпроси, а тя отговаря с много любов и им вдъхва надежда.
Любовта на Тони към слънчогледите, творческите ѝ изяви, прекрасните илюстрации на художничката Катина Недева въодушевиха децата. Това слънчево цвете, символ на надеждата, топлината, енергията, децата претвориха в различни форми. Детските творби красят домовете им и зареждат семейството с настроение.
За отзвука на книгата в детската душа говорят старателното изпълнение на поставените задания от децата, заинтересованото отношение на родителите. Но трогващо е споделеното мнение на 4-годишната сестричка на Радост, която чакаше с нетърпение кака да прочете книгата, за да продължат мама или татко да ѝ четат.
Заедно направихме една огромна крачка в развитието на децата като читатели, заедно поставихме основите, върху които да градим читателска общност в класа. Сега уверено бих казала, че възпитаването на любов към книгата у децата е триединна работа: семейство – училище – писател.
Благодаря, госпожо Дучева, за съвместната работа!
Благодаря на фондация „Детски книги“, които ни помагат за откриваме съвременните детски писатели!
Ганка Митева – кл. ръководител на I „Б“ клас
ОУ „Йордан Йовков“, гр. Варна
–
Ето и видео с малката Радост, записано от майка й и любезно предоставено от г-жа Митева със съгласието на родителите:
Pingback: Споделено: Най-необикновената среща на писателката Анета Дучева с деца – Детски Книги