Боби разказва за „Боби и тайните агенти на Дядо Коледа“

Казвам се Борислава Владева и тази година станах член на читателски клуб „Възвишение“ (ОУ “Райна Княгиня” – Пловдив – бел. ред.). Обичам да чета и приемам предизвикателства. Така едва дочаках да получим първите книги. Щом прочетох заглавията – познах своята. В „Боби и тайните агенти на Дядо Коледа“ се  съдържаше моето име – всички ме наричаха така за по-кратко.

В класа ни вече бяхме прочели други подобни книги: Кристиян разбра за кучето Кико, Лора – за Лора и как се научила да брои до 10, Никола – за приключенията на Малкия Никола. Сега беше мой ред и за два часа разучих какво се крие между страниците ѝ.

Госпожата предложи да търся прилики и разлики между нас, за да ми е по-интересно, но то и така си ми харесваше. Книгата ме водеше в Пловдив – моят роден град. Момченцето носеше моето име, но беше на пет-шест години и посещаваше детска градина (аз съм ученичка в трети клас). Толкова беше палав, че веднага ми допадна – точно толкова щурав, колкото се стараех да бъда. Да!

Момчето даже е кротко, защото аз съм направо буйна. На мен също ми е скучно да съм дете и най-интересните и забавни неща да са ми забранени. Родителите ни обичат и ни желаят доброто, но толкова пъти чуваме, че не трябва да правим ту това, ту онова, с което ни е било толкова приятно до момента. Таблет, телефон, компютър, телевизия  –  чак ни наказват да не ги използваме. А те могат, въпреки че са вредни. Аз не разбирам това поведение.

Боби постоянно прави експерименти и търси начин да подхрани въображението си. Допадна ми мисълта на кълвача и другите агенти, че книгите могат да захранят въображението и много се смях, че то не обича пакостите. Прииска ми се и аз да мога да им помогна да разговарят с продавачката в книжарницата, за да подберат точната книга за детето. Така и не разбрах как се е досетила толкова бързо какво искат птиците.

Хубаво е да имаш такива тайни агенти, които да искат да те представят пред Дядо Коледа като „света вода ненапита“, за да си получиш всички подаръци… въпреки беличките през годината. Те май му станаха приятели, защото Боби често е помагал на птиците, а и те постоянно са го виждали да прави добрини, а родителите му пак да му се карат. Трудно е да си неразбран.

Веси предложи да подскажем на елфите, че летящата чиния всъщност е фрисби, за да му изпълнят и това желание. Големи обърквания стават, когато си малко дете и дори не можеш да нарисуваш Дядо Коледа като всички – представяте ли си, че има оранжеви мустаци и татуировки? Да не продължавам!

Караниците на птиците много ми харесаха, а забавният език на вечно неразбралата Черешарка ме усмихна. После Боби започна също да обърква думите и вече се смеех на глас. Момчето бе много любопитно и бързо разбра кой го „шпионирва“, но пак се страхуваше от надзъртащите птици. Аз също не обичам някой да ми стои в гръб и винаги съм последна в редицата.

Смях се много и когато Дядо Коледа трябваше да танцува валс с опуления елен, защото загуби облога.

Едно не разбрах – защо в тази къща нямат книги и как така не посещават библиотека?! Кълвачът и Червеношийката знаеха колко са ценни книгите и как да ги избират. Мисля си, че и аз вече мога да го правя.

Проектът Читателски клубове “Бисерче вълшебно” се изпълнява с финансовата подкрепа на Обществения Борд на Telus International Europe.