Виктор Самуилов е един от обичаните български автори, сътворили куп стихчета за деца. За чудовищата вкъщи, локвите и мушмороците можете да прочетете в ревютата ни, а от блиц-интервюто, взето преди време, ще научите за мечтите и желанията на автора.
Какъв обаче е бил като дете големият Виктор? Научете от отговорите на нашите забавни въпроси:
Като дете бях… същият, какъвто съм си днес. Е, само в редки случаи, но между нас да си остане, влизам неуспешно в ролята на възрастен.
Играех на… пропадналите вдън земя челик, фунийки, топчета, ашици… И мачовете ни не се развихряха върху дисплей, а между две врати от домъкнати павета насред самата кална улица – автомобил по тази улица минаваше на седмица веднъж. Такова чудо.
Като малък не ми даваха… да бъда аз. Например, да се изкатеря нощем до върха на гардероба, където криеха тавите с топли козунаци… Или пък да изрека пред гостите на глас каквото мисля. Не че и сега много-много ми дават…
Не обичах да ям каквито и да било „морски дарове”. Но пък така ощастливявах останалите на трапезата.
Мечтаех за… семейство. И в него да живеем с майка. И бях съгласен тя, след всяка моя щуротия дори и да ме плесне.
Четях най-безразборно всичко. Дали защото телевизията (в дома на най-заможните съседи) едва-едва прохождаше?
Най-омразната ми книга беше… „задължителната” книга.
Да пишеш за деца е начин да изразиш благодарността за собственото си детство и към новите малчугани.
Книгата-календар на Виктор Самуилов – „Зодия „Хлапак“ – е номинирана в наградите „Бисерче вълшебно“ 2014. Ако се разпознаете в описанието на своята зодия, подкрепете книжката, като гласувате за нея в периода 19.03. – 30.04.2014 г.!