Зад загадъчното име Т. Яна Якова се крие създателката на романа „Лапи“. Първоначалните ни впечатления за нея са: млада дама със страхотен талант, чувство за хумор и безкрайно внимание към детайла.
Всяко общуване с Т. Яна, макар и по мейла, е свързано с чудни илюстрации, които оцветяват пътя ѝ във времето и пространството. Вижте какво ни разказа тя за себе си:
1. Като възрастен съм… Висока и слаба тъмнокоса жена, която обича да готви, да гледа телевизия и да пътува, но най-много обича да се среща с приятели. Обичам свободата и мога да си стегна багаж за около 40 минути, да изключа електричеството вкъщи и да изчезна в неизвестна, но предпочитана от мен, посока за около година, без дори да си спомня къде е бил старият ми адрес. Това, общо взето е типично и за възрастните, с които съм израснала.
Все повече заприличвам на майка си, това е нормално, нали?
2. От детството ми липсва… лекотата на битието. В света на възрастните има твърде много „данък общоход”, както го нарича Пипи Дългото чорапче.
От прозореца на детската градина веднъж гледах как боядисват в жълто съседното училище – беше гледка за милиони. Сега рядко ми се случва нещо чак така интересно.
(„Изумителното боядисване на училището”)
3. Бързах да порасна, защото… това щеше да ми даде финансова независимост, да си го кажем направо. Никак не е приятно да тичаш при майка си за всеки пет лева, пък тя да те убеждава, че ти трябват два.
4. Не пиша за възрастни, тъй като… нямам какво да им разкажа на този етап. Но общо взето, при възрастните всичко минава, даже историите с общоход. При децата бързо биваш отсвирен, ако историята ти не струва, а освен това и не се притесняват да ти го кажат в очите.
5. Мечтата от детството, която сбъднах… да знам винаги какво точно искам, съвсем като Мери Попинз.
6. Наследството на родителите е… независимостта и усещането, че от всяка точка на света става дом.
7. Страх ме е от… паяци.
8. Любимата ми възраст са… тийн годините.
9. Емоцията, която искам да изпитат читателите, е… особен вид задоволство, че са на точното време и място, дори да минават през трудни моменти. Децата минават не по своя вина през всякакви трудности – раздяла на родители, отхвърляне в училище, физически увреждания, бедност, насилие – на всички тези можем да кажем: „Не ми пука, че сте тук, аз ще стана всичко, което съм си наумил!”. Че и повече!
10. Детската книга е храна за… очите и сърцето.
11. Мечта, която е вдъхновена от книга е… ще ми се да можех да нарисувам часовете-цветя от „Момо” на Михаел Енде.