Сотир Гелев е автор на комикса „Илийчо и Август“. Тъй като „досието“ му е много богато, можете да прочетете всичко тук. Ето какво може би не знаете за него:
1. Като възрастен съм… по-висок.
2. От детството ми липсва… времето и размерите на света. Дните бяха по-дълги, летата – безкрайни, таваните бяха по-високи, светът беше по-тайнствен – в нашето село имаше самодиви, които танцуваха по поляните нощем и оставяха утъпкани кръгове в тревата. Дядо ми го е казвал, а той никога не лъжеше…
3. Бързах да порасна, защото… Не мога да продължа това изречение. Никога не съм бързал. Може би един ден ще се случи и тогава ще реша какъв да стана.
4. Не пиша за възрастни, тъй като… няма такава категория хора. Който се мисли за такъв, просто е тъп.
5. Мечтата от детството, която сбъднах… Като дете нямах мечти, имах планове. Мечтите са за порасналите, които не са успели да изживеят добре детството си. Децата имат планове, на които почти всички се опитват да попречат и най-вече като ги наричат мечти – с други думи, нещо, на което не е съдено да се сбъдне.
6. Наследството на родителите е... в гените, но съм им благодарен, че почти не се опитваха да провалят плановете ми.
7. Страх ме е от…какво ли не. Ценя страховете си, защото те са най-богатият източник на моето въображение.
8. Любимата ми възраст е…когато станах на сто и девет години. Понятие си нямате какви неща се случиха през това време…
9. Емоцията, която искам да изпитат читателите, е… завист към героите на книгата, която четат. И да поискат и на тях да им се случат такива приключения.
10. Детската книга е храна за… Понятие си нямам на кого би му се искало да се храни с детски книги (освен ако не е мишка). Книгите трябва да се четат, ако са хубави. Ако ли не, нека позволим на мишките да се облажат…
11. Мечта, която е вдъхновена от книга… По-горе споменах за мечтите. А книгите се ме вдъхновили за почти всички неща, които съм правил през живота си и продължават да го правят.