Генадия Кортова: „Вярвам, че мечтите на едно дете никога не са свързани с реалния живот“

Генадия Кортова

Генадия Кортова пише изящно и е изключително интересен събеседник. Тя е автор на „Автобиографична книга на Меркуцио Полински“ и дори има книжка, издадена в САЩ. Ето какво ни разказа чаровната дама за себе си:

Като възрастна съм… изгубена без любовта към детето в мен.

От детството ми липсват… крилата. Мечтите на едно дете изпълват цялото му съзнание. При него няма „преструвам се“. То искрено вярва, че може: че може да бъде магьосник, че може да надвие дракон, че няма нищо недостъпно. Когато пораснем, всички тези неща, дори и да продължават да съществуват в нас, са много по-тихи и по-далечни, защото знаем, че са просто една мечта.

Бързах да порасна, защото… вярвах, че с това ще пораснат и крилата ми и че по-лесно ще достигна облаците.

Не пиша за възрастни, тъй като… темите, които биха ги заинтригували са твърде скучни за мен.  Аз самата рядко чета книги, които са единствено за възрастни.

Мечтата от детството, която сбъднах… Вярвам, че мечтите на едно дете никога не са свързани с реалния живот. Като малка не виждах по-надалеко от днешния ден. Имах желания за приключения и пакости: на кое дърво да се покача, колко по-високо от останалите мога да стигна, коя игра да изиграя, колко пресни бадеми мога да открадна, счукам и изям наведнъж. Такива неща.

Наследството на родителите са… книгите, вярата и безусловната любов. Без тези дарове, детето може да се превърне в слаб и окаян човек, с труден живот и посрещан от нещастия на всяка крачка.

Страх ме е от… стършели. ( Бррр!)

Любимата ми възраст е… между 10 и 14 – предполагаемата възраст на Питър Пан и също така на Бастиян от „Приказка без край“.

Емоцията, която искам да изпитат читателите, е… чиста и безмерна любов.

Детската книга е храна за… въображението. Разбира се, зависи от книгата, но добрата приказка може да бъде като бобеното зърно на Джак – да те отведе далеч към магични светове, отвъд облаците.

Мечта, която е вдъхновена от книга е… да се науча да яздя и да се фехтовам.  Да, това желание продължава да бъде също толкова силно в мен, както и когато бях дете. Към него, с времето се добави, и неутолимия копнеж за пътешествия с ветроходен кораб, по примера на господин Лондон.

Този сайт използва бисквитки, за да подобри работата си. Можете да ги изключите от настройките на браузъра си.