Работливковците от село Труд

Всеки петък следобед в ОУ „ Св.св. Кирил и Методий” в с. Труд се събира читателски клуб “Работливковци”. Стартът на срещите е даден на 26.10.2018 г., а при гостуването на Манол Пейков, издател и общественик от гр. Пловдив,  в клуба разглеждат номинираните книги “Елмър и чудовището” и “Разбойникът плъх”. Следват “Мечка и заек”, “Оле, затвори очички”, “Кащанка”, “Кико без крила”, “Приказки за непослушни деца”, “Пчелите”, “Най-хубаво е у дома”, “Как да станеш страхотен автор”, “Боби и тайните агенти на дядо Коледа”, “Пекарна „Захар и канела”, “Изгубената мелодия на духчето Йойо”, “Пипи в големия парк” и книгата-игра “Приказка от два свята” на Никола Райков.

Децата от клуба имат и вълнуващи срещи с Никола Райков, както и с Радостина Николова и нейният „Кико без крила”. В навечерието на откриването на Пловдив – Европейска столица на културата 2019 им гостува и Гери Георгиева, която разказва на децата за своите любими книги и какво означава да си доброволец.

При представянето на книгата „ Пекарна ”Захар и канела” Маги, заедно с майка й Теодора Пенева приготвят вкусни мъфини, а Лора и майка й Петя Копринкова брауни. Елена Лазарова и Михаела Копринкова от 4-ти клас рисуват проект за емблеми, а други от децата (Антония Арнаудова, Виктория Минкова, Лора Панова, Лора Копринкова) създават рисунки по книгите, които са ги вдъхновили.

“В момента част от книгите на библиотеката са при малките ни последователи на четенето в ДГ” Бисер” село Труд, заедно с тематичното сандъче за движението, пълно с книги и игри за движението и различните превозни средства.”, разказва Светла Божилова, ръководител на клуба.

Книгите, с които се запознават децата са дарения от различни хора – Албена Тодорова, Манол Пеиков, Десислава Атанасова, Александър Узунов, кметът на селото г-н Минков.

Ето и размислите за Светла Божилова за дейността на клуба:

“Тези петъчни срещи се превърнаха в истински книжни пикници, за които си заслужава да отделиш  времето си за подготовка и търсене на текстове. Удивително е да срещнеш децата с текста , усещаш как този процес изгражда безброй невидими нишки на доверие между теб и децата. Усещаш как въздейства текста, преминава през сърчицата и умовете им. Всяка седмица идват още и още деца, за да се записват при нас!

В началото си мислех, че петък не е особено удобен ден за читателски клуб, защото децата ще са уморени. Не е така! С нетърпение ги очаквам, блеснали, сияещи, очакващи новите истории, които ще ги накарат да се обърнат към своя вътрешен свят, защото “четящият човек е красив”, беше казал Г. Господинов в „Невидимите кризи”. Кризите са винаги и са различни.”