Пловдивският клуб „Възвишение“ и техните шест мислещи шапки

Мария Петрова е един от най-активните учители в България, който работи за насърчаване на четенето сред своите ученици. Редовен участник в проекти по eTwinning, тя разработва интересни инструменти за насърчаване на четенето. Ето какво ни разказа за срещите на читателски клуб „Възвишение“, част от мрежата от клубове „Бисерче вълшебно“.
„От създаването на Читателски клуб (чèта) „Възвишение“ през Националната седмица на четенето (22-26.10.2018 г.) досега изминаха три запомнящи се срещи. Прочетохме всички детски книги на Божана Апостолова, срещнахме се с нея, научихме как се става поет и писател и получихме първия си автограф.
Втората среща премина също много творчески и забавно. Създадохме своите приказни баджове, на които всеки от 24-мата участници записа своя псевдоним – име на герой от книга. После изчетохме всички книги на Петя Кокудева и посрещнахме най-новата, която ще се разглежда, когато всички ѝ се насладим.
Три участнички разказаха как са присъствали на срещата си с нея (по време на „Пловдив чете“ през лятото) и показаха посланията, които тя и илюстраторката Ромина Беневенти са оставили в книгите им. Завършихме с попълване на бланки с отзиви за конкурса на РНБ „Иван Вазов“ – „10-те най-четени български книги“. Скоро научихме, че сме спечелили голямата награда и още три поощрителни.
 В края на месец ноември направихме третата си среща, за която всеки се подготви във виртуалното пространство, защото прочетохме книгата „Приказка от два свята“ в електронен вариант. На срещата вече разлиствахме и два екземпляра с поредните автографи, а още няколко деца донесоха други книги на автора Никола Райков.

Всеки трябваше да сложи една от шестте цвята шапки и да се изкаже „от тяхно име“. Предварително бяхме разучили (и вече лесно боравим) с инструмента на Едуард Де Боно „Шестте мислещи шапки“ за насочващо (творческо) критическо мислене. Заедно създадохме mind map (мисловна карта) с ключови думи, цветове и символи, които да ни напомнят за най-важното от всяка шапка.
 Участниците слагаха шапката, с която искаха да започнат, а после избираха още една, за да довършат размислите си по завладялото ги четиво. Дали имаше: съдещи коментари – да;
чувства и страхове – много;
позитивен поглед с търсене на добрия изход – преди всичко…
На учениците най-много им допада зелената шапка, защото с нея влизат в ролята на автора и му помагат да доизмисли още по-атрактивни герои, по-заплетени случки и още невъобразими възможности за игра с книгата.

За презентацията е нужен JavaScript.

Завършихме с въпроси, които децата бяха нетърпеливи да задават на съучениците си. Повечето бяха попаднали в „страшни клопки“ и питаха останалите било ли им е толкова трудно да направят своя избор. Съветите се сипеха отвсякъде.
Най-интересно беше, когато сами измислиха нови цветове шапки, защото откриха, че винаги имат нужда и от друг поглед.
Чрез другия интерактивен инструмент, рисуване на идея, те пресъздадоха своя път на читателя. Това е вид читателски дневник, който ние си измислихме. С негова помощ всеки друг би могъл да надникне и съпреживее твоето последователно запознаване с книгата.
 Сега ни предстои четвърта среща. В нея ще използваме играта Jenga, върху дървените блокчета на която са поставени въпроси за книгите. Отговарящите имат две възможности: да не съборят първи кулата или да изградят своя, което ще се случи, ако отговарят правилно. Това е екипна игра и децата я очакват с нетърпение, защото много обичат да работят заедно, за четат и да общуват с/за книгите.
 Кои книги ще разглеждаме?! „Нъцки“, „Лупо и Тумба“/част 2./ и „Разбойникът плъх“. Следват „Пекарна Захар и канела“ и „Кащанка“, които набират почитатели.“