За рева на лъва

ВСТЪПИТЕЛНА ГЛАВА, В КОЯТО СЕ ЗАПОЗНАВАМЕ С РАСА, МАЙКА Ѝ, ТОБИАС И ЗОРО

Прочети още

Раса беше вече голямо момиче – скоро щеше да стане на пет – и умееше да чете и да пише с ГЛАВНИ БУКВИ.
Майката на Раса се казваше Лайма, беше художничка и много работеше. Раса знаеше, че когато мама работи, тя не бива да ѝ ПРЕЧИ, но не винаги успяваше. Двете не бяха сами. У тях отдавна живееше парцаленото мече ТÒБИАС, а наскоро към семейството се беше присъединило и кученцето Зоро. Веднъж сутринта то просто СЕ ПОЯВИ.
Зоро беше много добродушен, никога не хапеше и никого не лаеше. Раса дори си мислеше понякога, че Зоро е малко наивен. Способен беше с часове да гони собствената си опашка, да гледа през прозореца и джафка по пасажите от облаци по небето, а когато Раса правеше слънчеви зайчета с огледалцето, се хвърляше да ги лови! Майка ѝ се смееше: ако дойдат крадци, Зоро сигурно ще ги посрещне с чай и бисквити!

Всички живееха на четвъртия етаж в една голяма къща. От другата страна на прозореца имаше балкон, където в сандъчета растяха латинки, а долу беше улицата, от двете страни на която се издигаха стари кестени. В дъното ѝ започваше паркът. Там често подскачаха зайци, а веднъж, както се разхождаха със Зоро, Раса и майка ѝ видяха да притичват и две невестулки.
В другия край на парка се намираше ЗООЛОГИЧЕСКАТА ГРАДИНА.
През пролетта кестените цъфтяха с прекрасни бледозелени цветчета на пищни гроздове. Раса знаеше, че когато цветчетата се отронят, по клоните ще се появят зелени таралежести помпони. През есента те щяха да се разпукнат и да пуснат на воля лъскавите кафяви кестени. Колко хубаво се замерва с тях! И още: от кестените и жълъдите могат да се правят чудесни мънички крави, коне и овце с кибритени клечки за крака. Лятото едва беше ЗАПОЧНАЛО, но на етажерката на Раса още от миналата есен пасеше цяло СТАДО ланшни кестени.
Истинските крави, коне и овце живееха на село. Там живееше и бабата на Раса.
Щом майка ѝ дорисуваше ГОЛЯМАТА си поръчка за издателството, всички заедно щяха да отидат на гости у баба на село.
Тук Раса се намръщи – при нея сигурно щеше да завари и двете си братовчедки.
Те бяха УЖАСНИ. И имената им бяха такива! По-голямата се казваше Лутеция и беше на осем, ходеше на училище и от време на време, ни в клин, ни в ръкав заявяваше: А НИЕ В УЧИЛИЩЕ...!
По-малката беше на шест, но послъгваше, че е на седем. Нейното име също беше УЖАСНО – Конкордия! Конкордия ходеше на детска градина и също като кака си се хвалеше: А НИЕ В НАЙ-ГОРНАТА ГРУПА...
И двете бяха лоши. НАГРУБЯВАХА СЕ. Пък и – Раса се подсмихна – си играеха с кукли, с барбита! Техните барбита бяха ГЛУПАВИ и САМОНАДЕЯНИ. Не спираха да се одумват, да сплетничат и да се карат за рокли и дрънкулки. ГЛУПАВИ, ГЛУПАВИ, ГЛУПАВИ!!!
Раса се замисли и пъхна палец в устата си, но бързо се опомни – слава богу, че никой не я видя! Усмихна се. Ще им покаже тя на тези двете ФУКЛИ и БАНДИТКИ! Раса си имаше Зоро и Тобиас и щеше да играе с двете си братовчедки само тогава, когато си пожелаеше. Нямаше да позволи да мачкат Тобиас и да карат Зоро да танцува на два крака.