Гордън и Тапира

Корица: Гордън и Тапира
Издания:твърда корица

 

 

Откъс:
Откъс от "Гордън и Тапира"
Пълна мистерия! Тоалетната хартия пак беше изчезнала някъде. Този път обаче Гордън откри следа.
Това не можеше да продължава така!
Подът лепнеше от многото плодове!
Птиците вдигаха прекалено много шум. Дневната се беше превърнала в джунгла.
А Тапира пак не беше измил чиниите.
Как можеше да е такъв мърляч! В крайна сметка, не беше хванат от гората.
Приятелят му с дни не излизаше от банята. Докъде щяха да я докарат така?
На Тапира му писна от цялото врякане.
Защото при Гор

Прочети още

дън беше прекалено подредено.
Боклукът му пък вонеше ужасно.
И защо не пускаха Тапира в клуба на Гордън?
На другата сутрин Тапира тръгна на работа.
Гордън го нямаше на мястото му.
Къде ли се беше дянал?
Вкъщи стаята на Гордън беше напълно опразнена. В нея имаше само едно писмо.

"Мили Тапире,
ако искаш, твоят хипопотам може веднага да се нанесе в стаята ми.
Отскоро аз живея недалеч от теб. Тук имам достатъчно място. Много е светло,
само дето няма отопление, но това не е кой знае каква пречка.
Обади ми се, ще се радвам да ми дойдеш на гости.
До скоро.
Твой Гордън”
Тапира, естествено, веднага се обади на Гордън.
И веднага тръгна. Не беше далеч. Съвсем скоро щяха да се видят.
За подарък донесе малкия кактус, който приличаше донякъде на Гордън.
В новото жилище Тапира щеше да бъде винаги добре дошъл.
Гордън можеше най-сетне да поддържа толкова подредено, колкото му се искаше.
От този ден нататък двамата често разговаряха по телефона.
Гордън беше поканен на купон у Тапира и, естествено, смяташе да отиде.
Сега Тапира можеше да дивее колкото си ще.
Това толкова много се хареса и на двамата, че останаха будни дълго след като всички заспаха.
Свий тескта

Този сайт използва бисквитки, за да подобри работата си. Можете да ги изключите от настройките на браузъра си.