Майстори на феи

Корица: Майстори на феи
Издания:твърда корица
Страници: 136

Феи? Аз ги наричам „малките хора“. Защото освен за феички и фейчовци с пеперудени крилца това е история за джуджета, гномчета и тролове. А тук-таме може да се промъкне и някой таласъм… Съвсем сериозно! Цялата тази банда, накуп, се нарича „малките хора“. (То троловете не са от най-нисичките, ама… нейсе!)

Не сте и чували за това ли? Обзалагам се, че и други работи не сте чували. Работи, които аз знам със сигурност. Търсили ли сте феи из парка с цветята? А в лехите с боб на село? Дааа, пращат ви за зелен хайвер… Абсолютно! Малките хора живеят навсякъде около нас, но не са нито в градините, нито в гората… Малките хора са във вашата стая. Ооо, да, да, да… Онези изящните пеперудени статуетчици. „Но те са направени от моделин“ – ще кажете. Точно така, феите са направени от моделин. Не вярвате? Казвате, че те не могат да летят? Напротив… Летят! Летят, когато вие спите. Защото феите са лунни създания. Но за да оживеят, не им стига само една луна. Неее… В своя моделинов свят те имат седемдесет и седем малки луни. Тези малки луни се къпят в седемдесет и седем миниатюрни водоскока. И всичко се събужда за живот, когато нашата луна освети малките луни и миниатюрните водоскоци. Моделиновите тревички се люшват, водата пее, а феите се протягат и прозяват в моделиновите си къщички. Феите живеят само през нощта. Но тъй като светлината от нашата луна се отразява в седемдесет и седемте малки луни, светът на феите е изпълнен с чудни светлини и романтични сенки. И може да ви се струва мързеланско да се почива през деня, но и вие спите по цели нощи, нали? И никой не ви натяква, че си губите времето. Освен това моделиновите феички са дребни… А когато някой е толкова дребен, той живее по-бързо и някак си много наситено. В една-едничка наша нощ феите могат да преживеят година. Дааа, да си дребничък, си има и своите предимства. А къде се намира този свят със седемдесет и седем малки луни и пеещи водоскоци? Ами… на улица „Грънчарска“ № 77. Не се шегувам!“

Кратка информация за автора:

Весела Фламбурари е българска детска писателка. Родена е на 17.01.1967 година в гр. Добрич, България, в семейството на Мими и Никола Богданови. Омъжена е за д-р Василис Фламбурарис. Живее и твори в Атина, Гърция.

Весела е завършила висше образование в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов" със специалност „Актьорско майсторство за куклен театър” от класа на проф. Николина Георгиева, както и в СУ „Св. Климент Охридски” с преквалификационна степен по „История и теория на световната култура“ и научен ръководител проф. Ивайло Знеполски. Фламбурари е член на СБП.

Весела има наситен тъмнокафяв цвят на очите, дебеличка е до ново нареждане и е поносимо разсеяна, ужасяващо бавна, но точна и вярна. Носител е на наградите: Национална награда „Най-добър детски фантаст“ (2015, България), Plaketa “Mali Princ” (2012, Босна и Херцеговина), Национална награда за принос в детското книгоиздаване „Константин Константинов”, (2011, България), Национална награда за детска литература “Петя Караколева” (2010, България). Весела притежава и ESFS Номинация (след европейска селекция/short list/): „Дух на верността: Най-добър създател на детски книги в жанровете научна фантастика и фентъзи“, 37-ми Европейски конвент по научна фантастика и фентъзи „Еврокон“, (2015, Санкт-Петербург, Русия).

Весела Фламбурари е автор на петнайсет издадени в България и Босна и Херцеговина книги. Пише приказки, романи, пиеси, телевизионни и радио предавания, само за деца и юноши. Автор е и на статии, студии и рубрики за детската литература.

Кратка информация за илюстратора:

Нели Друмева е млад художник, работещ в сферата на илюстрацията, татуировките и уличното изкуство. Миналата година завършва „Книга и печатна графика" в НХА, където в момента изучава магистърска програма „Илюстрация".

Откъс:

Този сайт използва бисквитки, за да подобри работата си. Можете да ги изключите от настройките на браузъра си.