Цвета Белчева: „Мисля, че съм сбъднала почти всичките си мечти от детството…“

Цвета Белчева

Цвета Белчева е усмихната и слънчева дама, която разпръсква ведрина с усмивката си.

През изминалата година се появи дебютната ѝ книга „Аз искам да бъда…/ 7 истории за приятелството и разни други неща“, номинирана в категория „Откриватели“ в наградата „Бисерче вълшебно“ 2015.

Ето какво ни разказа Цвета за себе си в 11 точки:

1. Като възрастен съм…човек, който иска да промени света.

2. От детството ми липсва… всичко, но може би най-много безгрижието, игрите и шляенето по улиците с приятелите от квартала. Е, също така и пиците, които правеха до НДК.

3. Бързах да порасна, защото… нямах ни най-малка представа колко много ще искам пак да съм дете.

4. Не пиша за възрастни, тъй като… много обичам красивите книжки с картинки. Всъщност започнах да пиша приказки, за да накарам сина ми да чете повече. Много ми се иска моите книги да радват милиони деца по света и да знам, че може би, дори съвсем мъничко, съм им помогнала да мечтаят повече, да се научат да си помагат, да се грижат за природата и най-вече – да се усмихват. Надявам се също така да им помогна да разберат защо, когато попитат един човек какво би взел, ако попадне на самотен остров, той отговаря – любимата ми книга 🙂

5. Мечтата от детството, която сбъднах… Мисля, че съм сбъднала почти всичките си мечти от детството, а даже и някои мисли, които като дете не съм посмяла да превърна мечти – като тази да стана автор на детски книжки. Разбира се, най-голямата ми мечта е да обиколя целия свят, а това е една километрична мечта и аз продължавам да я сбъдвам година след година.

6. Наследството на родителите е… да научат децата си кое е ценното в живота, как да бъдат добри хора и как да се справят с трудностите.

7. Страх ме е от… змии и акули, но много искам да се преборя със страховете си и затова, като видя, че дават филм за акули по „Нешънъл джиографик”, винаги сядам да го гледам.

8. Любимата ми възраст е…Нямам любима възраст, искам само да не остарявам и да не се превърна в злобна бабичка, която само вика по децата. Цвета Белчева

9. Емоцията, която искам да изпитат читателите, е… добрината, която носи у себе си всяко едно същество в природата.

10. Детската книга е храна за… въображението. За какво би мечтало едно дете, ако няма въображение?

11. Мечта, която е вдъхновена от книга… да видя Хонг Конг (И не останах разочарована. Сега мечтая пак да го видя.)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Този сайт използва бисквитки, за да подобри работата си. Можете да ги изключите от настройките на браузъра си.