Довършените истории на децата от читателски клуб “Възвишение” – Пловдив

Второкласниците от читателски STEAM клуб „Възвишение“ в ОУ “Райна Княгиня” – Пловдив с готовност се включват в конкурса “Историите зад изкуството”. Ето какво споделя тяхната ръководителка Мария Петрова:

“Изпращам работата на всички ученици, които се престрашиха да продължат историята. Рисунките към текста са техни. Всички в клуба чуха историите първи. Дори направихме продължения на продълженията, но това вече беше екипна работа.”

А ето и творбите на децата.

Дара Палева (8 г.) – 2. Д кл., ОУ „Райна Княгиня“, гр. Пловдив

… Тя си плувала, а те си плавали…

  • Е! Не може да не им помогна! – избълбукала Златната рибка на своя език.
  • Я! Вижте! Та това е рибка, която блести като слънцето! – казал Паул на приятелите си.
  • Хайде да я последваме! Тя огрява пътя ни във водата. – възкликна Клее.
  • Не мога да повярвам на очите си! Нейната светлина съвпадна с лунната пътека, която рисуваше зелената Луна във водното огледало! – ококори очи Паулклее.
  • Водоплаватели, искате ли да тръгнете по нея и да стигнете до чудната Луна, за да разберете защо има такъв цвят? – изпръска няколко балончета с думи към тях рибката.
  • Но ние нямаме ракета…, а само тази лодчица! – натъжи се Паул.
  • Ти знаеш ли как?- попита Клее.
  • Само си я пожелайте и ще я имате. – усмихна им се блещукащата рибка.
  • Искам една розова ракета, която да е супер бърза и да ни отведе и тримата! – разбърза се Паулклее и за малко да ги събори от лодката.

… Цоп! Бълбук! Пляс! Тряс! Бръм! Хврък! Щрак!…

  • Уау! Луната е толкова красива в този зеленикав цвят! – каза Паул.
  • Тук има някой! Толкова е зелен, че озеленява всичко наоколо. – изненада се Клее.
  • Хайде да се запознаем с него! – нетърпеливият Паулклее вече протягаше ръце към извънземното…

… Когато…

 

Мая Ангелова (8 г.), 2. Д кл., ОУ „Райна Княгиня“, гр. Пловдив

… Тримата приятели не се оставили на страховете си, а започнали сръчно да строят сал. Скоро бил готов и те се преместили бързо върху него, защото и върхът на покрива на Паулклее вече едва се виждал над водата.

Дошла и нощта, но за тяхна радост имало пълнолуние и всичко се виждало. Появили се малки вълнички, а след тях и по-големи. Приятелите здраво се държали, за да не се обърне салът, а най-големият от тях държал нещо като весло и се опитвал да управлява.

Изведнъж Паул извикал:

  • Вижте! Делфин!
  • Той ще ни спаси! – промълвил Клее.

Колко е красив с тази корона! Сигурно е – имаме си спасител! – развълнувал се Паулклее.

Анелия Сивакова (8 г.), 2. Д кл., ОУ „Райна Княгиня“, гр. Пловдив

… От Космоса ги наблюдаваше едно зелено извънземно, което много си харесваше цвета. Ама толкова много, че реши да се кръсти на него – Веронезе. Гледаше ги и тъгуваше, че те са трима и сигурно им е много забавно да са заедно, а то е самичко и няма на кого да си покаже цвета.

Реши! Запали ракетата си, която тази сутрин беше боядисало във веронезен цвят, за да ги навести и да провери защо са се натъжили и те.

Те го приеха учудени, защото то ‚паркира‘ върху покривите и на трите къщи. Ракетата му беше полегнала накриво и сякаш беше готова сама да полети или да цопне във водата, защото единия ѝ край почти я допираше. Там беше къщата на най-ниския от тях. Те бързо му разказаха какво е станало. Може би нямаха време да се запознават, но то вече знаеше имената им. Покани ги в своята ракета и ги откара до един необитаем остров. Слязоха и решиха да си построят къщички в зелен цвят, но с окъпани от слънцето покриви, та заприличаха на църкви.

Заживяха заедно и бяха много щастливи, че се разбират най-приятелски.

Маринела Клявкова (8 г.), 2. Д кл., ОУ „Райна Княгиня“, гр. Пловдив

… Докато се усетят и всичко било залято с вода. Тримата чудаци бързо се изкатерили на покривите на къщите си и започнали да махат за помощ. Но кой да ги спаси!? Та те живеели сами и на хиляди киломери наоколо нямало жива душа…

Изведнъж от зелената Луна се спуснала облачна стълба и по нея слязло едно тъмнозелено извънземно. Те не се уплашили, а тръгнали да му помагат да научи езика им, за да се разберат. Съвсем скоро се отказали, защото никак не се получавало. То постоянно повтаряло „Веронезе“, сочело към Луната и се смеело.

Паулклее можел да плува и скочил във водата, за да провери дали няма да може да стигне до приятелите си. Те обаче не го знаели и веднага го последвали. Всички били във водата и махали с ръце. Извънземното ги изгледало още по-усмихнато и също цамбурнало със замах. Толкова било смешно, че всички се успокоили и започнали да се пръскат с вода.

Щом се уморили – отпуснали се на гръб и коремчетата им изпъкнали като надути балончета над водата. Извънземното, което те нарекли Веронезе, излетяло над тях и щом докоснело с краче някое тумбаче и то отлитало на Луната.

Заживели си те там заедно с него, а щом им домъчнеело за дома и скачали по облачната стълбичка, за да се гмуркат във водата…

Елица Даскалова (8 г.), 2. Д кл., ОУ „Райна Княгиня“, гр. Пловдив

…Преместили се в лодката и заедно заплавали нанякъде. Скоро до тях се виждала само короната на най-високото дърво в квартала им, която едва се подавала над водата като малко храстче. Това вече ги стреснало.

Изведнъж една златна рибка ги надскочила и водата ги издигнала до Луната. Там едно зелено човече протегнало ръце, за да им помогне да слязат. Рибката пак ги надскочила и те можели вече да дишат и ходят по повърхността ѝ. Скоро извънземното ги отвело до новите им домове, които вече било построило за тях. Те с радост приели помощта и му станали верни приятели, а то вече не било самотно.

Стиляна Джаферова (8 г.), 2. Д кл., ОУ „Райна Княгиня“, гр. Пловдив

…Тримата приятели имали почти еднакви имена: Паул, Клее и Паулклее. Имали и почти еднакви на цвят къщички, а сега и еднаква съдба – потънали до ушите във вода.

Това не ги уплашило. Вдигнали ръце и се помолили за помощ. Тя дошла от небето – нещо изсмукало водата като торнадо от облаците. А те били толкова благодарни, че решили да го почерпят, защото видели едно зелено човече да дърпа торнадото от Луната.

Захванали се да готвят в своите топли къщички: мъфини, пици, бургери… Много си приличали, но не съвсем. Клее не можел да прави кексчета, защото искал във всичко да слага и парчета луканка. Паул и Паулклее отишли да му помагат, за да не се изложат пред извънземното. Все пак решиха да ги опитат и останаха приятно изненадани, че са много вкусни.

Извънземното се телепортира в същия момент и ги завари заедно. Направиха си чудесен пикник и си обещаха да се събират всяка събота, за да изпитват нови рецепти и да похапват на сладки приказки.

Василена Маргаритова (8 г.), 2. Д кл., ОУ „Райна Княгиня“, гр. Пловдив

… Тримата приятели живеели щастливи в трите си къщи, които били построени по техен размер, а извънземното – на Луната, която пък боядисало в своя цвят, за да не го виждат. Да! То било много срамежливо.

Придошлата вода обаче ги накарала да се катерят от къща на къща, че да се спасят от все по-големите вълни. Накрая всичко заприличало на огромно море, в което дори плували морски създания. Те много се притеснили и се преместили в лодка. Тогава от Луната долетяла още една кръгла топка със същия цвят – летяща чиния. Не спирали да се учудват, защото тя се отворила и от там излязло човече в цвят веронезе – същият като на другите две кръгли чудеса.

Извънземното Веронезе /така се представило то/ ги осветило и спуснало стълбата си към тях. Те се качили при него и то ги поразходило из Космоса за малко време, но на Земята било минало много повече. Всичко било изсъхнало и те можели да се приберат.

За благодарност го поканили да им идва на гости, когато пожелае.

Тодор Цанев (8 г.), 2. Д кл., ОУ „Райна Княгиня“, гр. Пловдив

…Паулклее извадил телескопа си, който държал на тавана, за да потърси суша наоколо. Не намерил и отправил поглед към Луната, която странно зеленеела.

Чудна работа, от там го гледало още по-зелено извънземно – също с телескоп. То замахнало във въздуха и тримата се озовали в три нови къщи. Те приличали на църкви, но отново имали различен размер – точно като за тях. Вътре имало триетажни легла, за да си ходят на гости с приспиване, три перални, сушилни и дори машинки за сапун – все различни по големина.

Момчетата решили да отидат на гости на извънземното, за да му благодарят. Напъхали се в една бутилка и започнали да изпомпват вътре, за да може налягането да ги изстреля. Скоро това се случило. Обаче веднага се стреснали, защото не били помислили как ще кацнат на Луната. Извънземното веднага се притекло на помощ и ги уловило с антенките си. Поставило ги в различни кратерчета. Те така се зарадвали, че пак всичко им е по мярка, че започнали да хвърлят пясък около себе си.

Играта им харесала и заедно се забавлявали още дълго време…

Симона Доминова (8 г.), 2. Д кл., ОУ „Райна Княгиня“, гр. Пловдив

…След като Паул, Клее и Паулклее построили кораба, те отплавали. Пред тях заплувала голяма златна риба.

– Вижте, приятелчета, та тя е вълшебна! – извикал удивено Клее. Те вперили поглед в блестящите ѝ люспи.

– Аз наистина съм златната рибка на желанията и мога да ви сбъдна всяко, но имате право само на едно. – проговорила на техния език тя.

– Искаме да се озовем в нов град, с три нови къщи, в които да има работещо парно, а не преливаща чешма! – промълвил най-малкият от тях.

Блеснала ярка светлина и желанието им се показало пред тях – изпълнено точно.

Те заживели толкова спокойно, че им доскучало. Паулклее си купил телескоп, Клее начертал план за сглобяването на ракета, а Паул я сглобил. Скоро Паулклее забелязал, че на Луната нещо зеленее по-силно. Купил си по-мощен телескоп и вече ясно видял, че от там му маха едно твърде зелено извънземно. То ги викало. Приятелите му въобще не чакали да ги моли, а веднага запалили ракетата и полетели към новото си приключение.

Кацнали и започнали безкрайни игри. Родителите на Вангог никак не харесвали земляните и правели всичко възможно, за да ги разделят. Тогава четиримата се събрали на съвет и решили да създадат нова планета, на която да се прехвърлят да живеят. Така нямало да са земляни и нямало да има проблем да си играят.

Всички вече ги наричали „Изобретателите и извънземното“.

Очакваме и вашите истории, вдъхновени от Паул, Клее и Паулклее, до 22 октомври! Вижте условията тук и ни пишете на адрес info@biserche.com.

 

Този сайт използва бисквитки, за да подобри работата си. Можете да ги изключите от настройките на браузъра си.