Звездица Поспаланка

Корица: Звездица Поспаланка
Издания:твърда подвързия
Страници: 48

 

Вечер, когато на земята всички ние лека-полека се подготвяме за сън, на небето звездите се будят. Те нежно разтъркват очи, събират в шепите си роса от белите облаци и умиват лицата си с нея.

И всяка нощ със своята лодка на небето се появява Татко Месец. Плува той горе и брои ли, брои милиардите сияещи звезди само и само да се увери, че всички са там, че случайно някоя от тях не се е изгубила.

От време на време по небето пробягва пощальонката Комета и радва звездите с вести от земята. Но тази нощ Комета носи тревожни новини - бебетата на земята не могат да заспят, моряците не намират своя път в морето, а поетът стои зад прозореца на своята стая, ала вдъхновението му не идва и не идва. Гризе си ноктите, скубе си косата, но така и не открива рима за думата ЧАЙ.

И всички гледат с тревога към небето. Защо ли? Защото сред милионите звезди на небето липсва една - малката звездица със златните коси... Къде ли е тя?

„Звездица Поспаланка“ – една нежна и поетична приказка, с която са приспивани поколения словенски деца. Една приказка за преобразяващата сила на доброто сред хората.

Този сайт използва бисквитки, за да подобри работата си. Можете да ги изключите от настройките на браузъра си.