Студовете наближават и Прогонващия духове обявява, че е време да се преместят в зимния му дом в Ангълсарк - неприветливо, заплашително място, където липсва уютната топлина на Чипъндън. Веднъж щом стигнат там, Том не просто ще трябва да свикне с влажната, студена къща, твърде близко до мрака с избата си, пълна с приковани вещици и обуздани богърти, но и ще започне да разкрива все повече и повече от миналото на господаря си. Загадъчен посетител обикаля в околността, смущавайки покоя на мъртвите и, както изглежда, е стар познайник и заклет враг на Прогонващия духове.
Какво иска странникът? Миналото на Прогонващия духове настига ли го? И пред какви опасности ще трябва да се изправи Том, когато тайните на господаря му бъдат разкрити?
Третата смразяваща кръвта история в "Хрониките Уордстоун", поредицата, вдъхновила филма "Седмият син" с участието на Джеф Бриджис, Бен Барнс и Джулиан Мур. Не се препоръчва да се чете след залез слънце!
Кратка информация за автора:
Джоузеф Дилейни е учител по английски и живее в Ланкашир. Има три деца и шестима внуци и умее да говори прекрасно пред публика. Домът му се намира насред Територията на Богъртите, а неговото село си има богърт, наречен Бродещият из коридорите, положен да спи вечния си сън под стъпалата на една къща, недалече от църквата. Ако щете вярвайте, обитаваната от духове къща в „Чиракът на Прогонващия духове” има за прототип истинска къща! Като дете Джоузеф живял в подобна къща в Престън, където сънувал повтарящ се кошмар. В съня си седял на килим в предната стая, докато майка му плетяла. После навсякъде се възцарявал студ и едно подобно на сянка създание се появявало от студената изба, вдигало го и го понасяло обратно към тъмнината. И което е още по-стряскащо… братята му сънували същия кошмар!
Кратка информация за преводача:
Ето какво разказва Деница Райкова за себе си:
Родена съм на 10 март 1977 г. във Враца. Завърших първо английска гимназия във Враца, а след – това – английска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, но всъщност по един или друг начин уча английски буквално откакто се помня. Детството ми мина с английски песни, които още си спомням. Още от първите години в гимназията реших, че искам, „когато порасна“ да се занимавам именно с превод.
Първият ми превод – „Пух и Философите“ от Джон Тайърман Уилямс – излезе още през 1999 г., докато бях студентка, но „редовната“ ми преводаческа работа започна през 2006 г. Оттогава съм превеждала фентъзи, исторически романи, трилогията „Игрите на глада“. Обичам много работата си, защото винаги съм искала да правя именно това.
В свободното си време чета, слушам музика, обожавам да пътувам. Понякога пиша за пътуванията си, а напоследък често пиша за книгите, които чета – и понякога за тези, които превеждам. Обичам котките, и дори имам няколко непубликувани книжки за моите лични котаци – които вече са наясно, че никак, ама никак не е леко да си котка на преводач.
