Дея-Орхидея и госпожа Маншон

Корица: Дея-Орхидея и госпожа Маншон
Издания:мека корица (английски)
Страници: 204

Град София е столица, понеже има сто лица. Деветгодишната Дея познава лицата на родния град, но не само защото нейният татко е учен от Музея за история на София. Дея знае за толкова много софийски потайности, тъй като е приятелка с госпожа Маншон.

Да, да… точно онази мистериозна госпожа Маншон, която е родена през деветнайсети век, а живее в двайсет и първи. Съвсем сериозно! Маншон отлично познава пътя към танствения тунел на времето, който минава под Двореца. Ами да, под Двореца, който се издига на софийския площад „Княз Александър I“ и сега е Национална галерия.

Трябва много да се внимава с тунелите на времето, те са опасни и непредсказуеми. В името на любовта и приятелството обаче Дея тръгва на голямо пътешествие и попада право в далечното минало на София. Момичето се озовава в невероятното „Някогато“.

И така… Някой да иска да се запознае лично с княжески гавазин? А с Мара Белчева или Иван Вазов?

Кратка информация за автора:

Петя Александрова е родена в Ямбол, но израства и учи в Сливен, където има корени по майчина линия. Завършва висше образование във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”, специалност “Българска филология”. Работи като журналист - редактор във в. “Труд”, списание “Родна реч”, вестник “Жена”, списание “Еволюция” и др.

Александрова е автор на 33 книги, главно за деца, някои от които са със стихове, други – с  приказки в проза. Има много награди, а някои от творбите й са публикувани в учебниците за 1-4 клас. В нейното творчество има книга-анкета със Станка Пенчева, юношеска повест, куклена пиеса, сценарии за анимационни филми, стихосбирки с любовна поезия, художествена публицистика.

Напоследък пробва перото си в късия разказ, а ето че се появи и нейният първи роман за деца „Дея Орхидея и госпожа Маншон“. В едно свое интервю писателката  шеговито признава, че експериментите много й харесват и че навярно следващата й книга ще е научно изследване за родствената връзка на българите с ескимосите...

Този сайт използва бисквитки, за да подобри работата си. Можете да ги изключите от настройките на браузъра си.