Забележително светла, увлекателна, мъдра, просто и смешно написана и чудесно илюстрирана книга за буквите – и не само.
Как симпатичната хитруша Мелания успява да вникне в логиката и употребата на буквата, за да я научи бързо и вярно (поне в повечето случаи)?
Неусетно малките случки, важните отношения, щурите роднини, приятелите и азбучните житейски истини се навързват в увлекателен роман, който ще прикове вниманието на детето и на тези, които се грижат за него.
Кратка информация за автора:
„Ето ме! Родена съм в Бяла църква, в Банат, в Североизточна Сърбия. Наблизо има няколко реки и езера. Градът е съвсем по мярката на дете, а и не е много далече. Вярно е, че там няма да срещнете Мелания и другите герои от книгата (защото всички съм ги измислила), но декорът е като след снимане на филм и може да се използва.
Освен "Аврам, Богдан, вода газят" съм написала още две книги за деца. Писането е почти същото като четенето, само че наопаки – отвън изглежда досадно, а отвътре е по-интересно от най-интересната компютърна игра. Който знае да чете и да пише, той разбира за какво говоря. Който не знае, винаги може да научи.
Що за биография е това ли? Ами моята... Е добре, ако данните ви интересуват, имаме три котки! Те много обичат да слушат, когато някой чете. На глас или наум, все едно, защото котките имат отличен слух. Особено когато вали дъжд…“
Кратка информация за илюстратора:
Казвам се Лука Тилингер и съм илюстратор. Роден съм и живея в Белград, Сърбия.
Илюстрирам най-вече детски книги, но също така обичам да правя постери, анимации и компютърни игри и изобщо да участвам във всякакви проекти, които изискват рисуване и въображение. Старая се да представям свежи и забавни идеи, да изненадвам читателите и да ги подтиквам да тълкуват по свой начин текста и света.
Имам късмета да илюстрирам книги, които самият аз чета с огромно удоволствие, и да работя с хора, с които ставаме добри приятели. „Аврам, Богдан, вода газят“ е първата моя книга, преведена и издадена в България. Радвам се, че имам възможност да достигна до българските читатели. Надявам се, че ще харесате тази книга – а кой знае, може би и следващите, върху които работя в момента!
Кратка информация за преводача:
Русанка Ляпова е преводач от южнославянски езици (сръбски, хърватски, босненски, македонски) предимно в областта на художествената литература.
Родена е в гр. Бургас (1966). Завършила е Английска езикова гимназия в родния си град, а след това – сърбохърватска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Вярва, че всичко истинско минава през сърцето, затова поделя любовта си към думите между преводите и преподаването.
Работила е известно време като преподавател във Великотърновското военно училище, в Пловдивския и Софийския университет, както и във Военна академия в София, където преподава и в момента. Превела е около 40 книги, предимно от съвременни автори – главно проза и по-рядко поезия и драми.
За превода си на романа „Пейзаж, рисуван с чай“ (2010 г.) на Милорад Павич е отличена с грамота от Съюза на преводачите в България, а за „Мама Леоне“ (2014 г.) на Миленко Йергович и за „Домашни духчета“ (2019 г.) на Дубравка Угрешич - с награда за ярки постижения в областта на превода.
Чест гост е на Белградските преводачески срещи, където участва с различни доклади, а през 2016-2019 г. е била член на Международното жури за наградата „П.П.Негош“. Обича морето, джаза и споделянето на време и емоции с приятели. Член е на Съюза на преводачите и на Клуба на театралните преводачи.