Стартът на гласуването за 
наградата „Бисерче вълшебно“ 2016 бе даден на 8 февруари в Попово. Гостуването на „Бисерче вълшебно” в града завърши в Актовата зала на ОУ „Любен Каравелов” с кръгла маса на тема „Как да отгледаме бисерни читатели”, в която участваха учители, библиотекари, родители и представители на различни институции. По време на дискусията поповски учители, библиотекари и родители представиха свои добри практики за привличане на децата към книгите.
Училищната библиотекарка Антоанета Йорданова разказа за дейностите и инициативите на библиотеката към ОУ „Любен Каравелов” в Попово, чрез които привличат учениците в библиотеката и насърчават четенето. В училищната библиотека се провеждат разнообразни събития – литературни четения, тематични уроци, беседи, обсъждания на книги, изложби, свързани с бележити дати. Освен това тя инициира и организира срещи с творци, литературни конкурси и провежда анкети. Освен всичко това, тя е и място за създаване на социални контакти и приятелства, почивка и забавления.
Директорката на училището, г-жа Марина Димитрова, съобщи, че като признание на усилията на училищната библиотека за насърчаване на четенето, то е било отличено от МОН като най-активното училище в Националната седмица на четенето (7-11 декември 2015).
Старши началният учител от ОУ „Любен Каравелов”, Ани Иванова, представи своята добра практика „Електронен читателски дневник на класа”’, която тя използва не само в часовете по извънкласно четене, но и през лятната ваканция. Чрез електронния читателски дневник освен да отбелязват прочетените заглавия, децата могат да прочетат допълнителни материали за книгата, автора, героите и да направят изготвените от г-жа Иванова забавни упражнения и тестове. Поддържането на електронния читателски дневник позволява на класа лесно да прави читателски състезания.
Юлия Славчева, родител на две деца, сподели своя личен семеен опит в отглеждането на читатели в емоционално писмо, чийто текст можете да прочетете в края на материала. Сред успешните родителски практики тя отличи личния пример, наличието на домашна библиотека, семейните посещения на книжарници и библиотека и даването на по-голяма свобода на децата при избора им на четива.
Валентина Стоева, председател на фондация “Детски книги”, очерта основните проблеми при насърчаване на четенето сред децата и представи наградата за най-добра детска книга „Бисерче вълшебно” като инструмент за справяне с ниската функционална грамотност на българчетата. „Нужно е всички звена, ангажирани с детската грамотност, да работят заедно, за да има по-значим ефект от усилията им.”– обобщи г-жа Стоева.
================================================================
Писмото на Юлия Славчева, което тя прочете по време на кръглата маса, бе наистина вдъхновяващо, затова ви предлагаме пълния му текст:
„В нашето семейство цари безкрайно уважение към училището и книгите, възпитано у нашите родители и прародители и предадено на нас. Тази любов предадохме и на нашите деца. От най-ранна възраст приказки се четяха и разказваха преди сън, особено помагаха по време на боледуване. Тезата за доброто в живота представихме на децата чрез приказните герои.
Нашите деца се научиха рано да четат и бързо започнаха да изграждат ейдетичен образ на героите. Първично възприетите от екрана образи избледняха и се омаловажиха. Децата си създадоха, макар и по тяхному свои критерии. Докато първите книги ангажираха вниманието им с илюстрации, то с израстването и опита критериите се промениха. Започнаха да търсят от предшестващо четиво харесал им автор. Заобичаха подаръка книга и вниманието им се ангажираше не само от шумните и ефектни играчки. Книгата донесена като подарък от командировки и екскурзии получаваха с радост. Разбраха, че книгата не е задължение и тяжест, а удоволствие от срещата с нещо ново и интригуващо.
В нашия дом има много книги с различен характер, като пазим и книгите от нашето детство. Стараем се да не налагаме нашите вкусове, но класиката не пропускаме да споменем. Започнахме да ходим с децата най-напред в книжарници. Оценихме любезността и професионализма на продавачите на книги.
Заведох децата в най-сигуното и традиционно място за достъп до литература – библиотеката. Там ни посрещнаха професионалисти, които обичат работата си, познават я добре и знаят как да контактуват с читателите, да събудят интерес и да насочат децата към подходяща литература. Вкъщи обект на събеседване станаха нови герои, прочетени в книгите съвременни на децата. Ние обсъждаме прочетените книги и си позволяваме да им разказваме за литературните герои от нашето детство. Новите герои са ни малко или много чужди, но ние разговаряме с децата за тях и се стараем, макар и ненатрапчиво, да им разказваме за литературните кумири от нашето детство и цялата детска класика.
В интерес на истината не четем техните книги от заглавието до последната точка, не поради липса на интерес, а от недостиг на време. Но все пак се запознаваме с рецензията на книгата. С израстването на децата започнахме да обсъждаме по-задълбочено прочетените книги и техните герои, обсъждахме фабулата и основния проблем в детската литература – за доброто и злото, за положителните и отрицателни герои, които в детските книги са твърде ярки и без полутонове. Прави ни впечатление читателското съзряване на децата.
Училището ни помага много. По традиция след изучаване на буквите, учителите заведоха децата в библиотека и събудиха интерес и уважение към това свято място. Отначало посещението в библиотеката беше малко или много приключение. ”Да прочета по-бързо книжката, да я върна, да ме посрещне библиотекарката, да ме насочи за нови книги”. Постепенно децата демонстрираха интереси и предпочитания към автори и произведения.
У дома се говори както за патриотите описани от Ботев, Вазов, Чинтулов, така и за героите на вечните български приказници Ран Босилек, Чичо Стоян, Ангел Каралийчев. Получава се един обмен на информация. Ние запознаваме децата с книжните герои от нашето детство, а децата ни срещат с литературните си кумири от съвременната детска литература. Близките ми контакти и разговори за прочетените книги ежедневно убеждават децата ми за необходимостта и ползата от доброто четиво.
От децата си научих за “Бисерче вълшебно”. Запознах се с идеите му и считам, че те дават възможност за срещи с нови писатели и герои, а от там и за засилване на интереса към четенето.
Пожелавам на създателите и радетелите на “Бисерче вълшебно” да помагат на всички за изграждането на мислещо и четящо поколение!
сем. Юлия и Светослав Славчеви
Мартина Светославова – IV клас и
Димана Светославова – I клас
при ОУ “Любен Каравелов” гр. Попово“