От Маргарита Йорданова получихме рисунките и разказите на четири деца. Вижте ги!
Аниезе Минкова – 6 г.
Срещнали златната рибка, която им изпълнила три желания.
Първото желание било Луната да промени цвета си и то се случило. Второто желание било морето да събере водите си и то станало. А третото желание било да полетят в небето и да помилват луната.
Тогава едо облаче ги отнесло до най-близката звезда и те зачакали там луната да се приближи, за да я помилват.
София Заричинова – 5 г.
Те плавали дълго.
Излязла буря. Заляла сандъка.
Трите човечета припаднали и се намерили на една скала в непознат свят. Там хората говорели на непознат език, а наоколо се движели миди с дълги крака, щипалки и октоподи. Октопод ги нападнал, но се появил царят на морето, прогонил го. Те го помолили да прибере водите на морето и да върне цвета на Луната.
Но царят на морето отказал да изпълни желанията им и ги оставил да живеят при него като пленници и те били най-тъжните човечета в царството му.
Рая Николова – 11 г.
Паул, Клее и Паулклее дълго се носели по водата с цвят веронезе. Стъмнило се. Тримата приятели усетили глад. Опитали се да направят въдица с едно от греблата, поставили там парченце от последната им бисквитка, чакали дълго и треперейки… се унесли в сън.
Чак на другата вечер установили, че вълните са ги изхвърлили на вълшебен остров. Видели огромни растения с огромни плодове. Застанали пред една огромна червена ябълка, която приличала на дворец – с много стълби и прозорци. Откъм ябълката се носел прекрасен аромат.
Паул, Клее и Паулклее вдишали от този аромат и – о-о-о-о, чудо! – вълните се отдръпнали от къщите и скалите. Открили се красиви брегове, а луната заблестяла по-ярко от преди, защото вече не се оглеждала в тъмните синьо-зелени-сивкави цветове на огромните морски вълни.
Тримата приятели решили, че завинаги ще останат тук. Нарекли острова Щастливата Гигантия.
Ема Цолова – 6 г.
Спуснали се към дъното на морето. Срещнали огромна водна костенурка, която на гърба си имала вълшебно сандъче. Паул, Клее и Паулклее мило попитали:
– Костенурке, мила, може ли да ни дадеш сандъчето?
А костенурката отговорила:
– Да, но искам да направите нещо за мен. Децата ми са гладни, съберете повече рибка, за да ги нахраня.
Трите човечета бързо направили това, което тя поискала и получили сандъчето. След това се изкачили на една скаличка, отворили сандъчето и станало вълшебство: и луната и морето станали нормални.
Но Паулклее казал:
– Искам още едно вълшебство! Искам красива подводна къщичка. Тук е толкова красиво! Искам да живея тук.
Той получил къщичката и останал да живее на морското дъно. Отначало Паул и Клее били тъжни, че ги е изоставил. Но често му ходели на гости с костенурката и се запознавали с най-различни водни животни.