Виктория Иванова е преводачката, с чието посредничество малките български читатели се запознаха с Дерек и неговите истории. Вижте какво сподели тя за порастването, детските мечти и защо се смята за голяма късметлийка.
Като възрастен съм… доста добро копие на човечето, с което Дерек илюстрира „екзалтиран“ в „Животът ми като таен агент“.
От детството ми липсват… баба и дядо.
Бързах да порасна, защото… хм, скоростта явно е поразмазала спомена. Май се мяркат пътешествия, важни професии… А може и да е просто заради шоколада.
Превеждам детски книги, защото… съм голяма късметлийка.
Мечтата от детството, която сбъднах… е любовта.
Наследството на родителите е… многолико. Най-ценна в него е онази част, която вярваме, че сме придобили сами.
Страх ме е от… това да не започна да изпитвам твърде много страхове. Забелязвам, че те си падат по рожденици с много свещички на тортата.
Любимата ми възраст е… възпроменлива.
Емоцията, която искам да изпитат читателите, е… на степен Х. Вярвам в клишето, че всеки открива по нещо за себе си в книгите.
Мечта, която е вдъхновена от книга… може да се мени до безкрайност. Това е една от безценностите на четенето – създава мечти. И често ги сбъдва.
Детската книга, която мечтая да преведа, е… следващата, която ще обичам да чета на сина си.
Преводът на детски книги е… удоволствие като четенето, но с щипка предизвикателство и малко самодоволен гъдел за разкош.