ПРИТЕЖАВАШ ЛИ НУЖНИТЕ КАЧЕСТВА, ЗА ДА ОЦЕЛЕЕШ В БАСКЕРВИЛ ХОЛ?
Вълнуваща история със страхотни приключения, нови приятелства, тайни общества, експлозивни открития и една по-различна първа среща с най-великия детектив на всички времена и неговия създател: Шерлок Холмс и Артър Конан Дойл.
През една ранна утрин в Единбург на младия Артър Конан Дойл е предложено място в Баскервил Хол – тайнствено училище за изключително надарени деца. Той е въодушевен, че е сред избраните и че ще има възможността да преобърне съдбата на семейството си. Там Артър бързо се сприятелява с Айрийн Игъл, смело американско момиче, и Джими Мориарти, чийто остър ум си съперничи с неговия. Заедно те откриват, че новото им училище е едно, меко казано, странно място – дом на заплашително наклонени кули и хаотични, но и крайно уютни библиотеки, необясними среднощни експлозии и спотайващи се смъртоносни растения, дебнещи в мрака вълци и не-съвсем-изчезнали видове птици.
Артър бързо си създава и врагове, които искат да го прогонят от училището... или нещо още по-лошо. Когато той и приятелите му са поканени да членуват в могъщо тайно общество, наречено Детелината, те трябва да преодолеят три предизвикателства, за да бъдат приети. Но в хода на неспирните събития Артър разкрива мистерия, която ще доведе до грандиозно приключение и дори до смъртоносна опасност.
„Начело на списъка на най-интригуващите училища заедно с Хогуортс и Училището за добро и зло.“
– Катрин Ласки, автор
„Смело и вълнуващо преосмисляне на младостта на Артър Конан Дойл, изпълнено с ученици и учители, които светът по-късно ще опознае до съвършенство, включително доктор Уотсън, Джеймс Мориарти и, разбира се, Шерлок Холмс.“
– Фондът за наследство на Конан Дойл
Кратка информация за автора:
Израснах в малък град извън Грийнсбъро, Северна Каролина, където имах късмета наоколо ми да има много гори, езера и потоци (и дори блато, което засмукваше ботуши!), които да изследвам. В пети клас прочетох две книги, които промениха живота ми: „Хрониките на Нарния“ на К. С. Луис и „Мостът към Терабития“ на Катрин Патерсън. Вдъхновен от тези истории, нарекох задния си двор Нарбития и го управлявах като (предимно) доброжелателна кралица. Написах разкази за моите кралски приключения в една тетрадка, която държах в хралупата на дърво. Тези часове игри и писане в гората са причината да стана разказвачът, който съм днес.
Какво друго? Когато станах „голяма“, отидох в колежа „Помона“ в Клермонт, Калифорния, а след това станах учителка във Вашингтон, окръг Колумбия. Докато преподавах, взех една лъскава диплома за творческо писане от университета „Холинс“. Но едва няколко години по-късно, докато живеех в малко селце в Англия, започнах да пиша „Итън, който бях преди“. Оттогава все пиша!
Наскоро се върнах в Северна Каролина, където съм писателка на непълно работно време, редакторка на непълно работно време и читателка на пълно работно време. Споделям дома си с прекрасен съпруг, който свири красива музика, диво малко дете, известно още като „шефа“, и лудо създание тип куче, което може да оближе собствената си очна ябълка. Когато не пиша или чета, можете да ме намерите да работя в градината или да пека в кухнята.
Когато наистина порасна, искам да стана вещица.
Кратка информация за преводача:
Анета Пантелеева обича да превежда книги както за малки, така и за големи. Завършила е културология, а след това и магистърска програма „Преводач-редактор“ в СУ. Денем редактира, нощем превежда, понякога дори пише и повече от всичко обича да обикаля по света и да търси следващите страхотни книги, които издателство „Прозорец“ да издаде за читатели от всички възрасти.