Жанрово книгата може да бъде определена като детско-юношески роман, но в него се третират проблеми, които вълнуват човека във всички възрасти, защото са свързани с изконни ценности в човешкото общуване: доброто, приятелството, почтеността, служенето на обществото, усещането да си полезен и да твориш добрини, лоялността, измамата, предателството, престъплението, отчаянието, любовта. Реалното и фантастичното се преплитат умело в повествованието.
Главният герой е Мо, който работи като мияч на стъкла във фирма, поддържаща блясъка на небостъргача „Носът на Пинокио”. Небостъргачът има 99 етажа и 1782 прозореца, които Мо трябва да измива всекидневно – етаж по етаж – стъпил на своя миячен асансьор, който също е своебразен герой в сюжетната линия. В миячния асансьор работата му съпричастно наблюдава неговият приятел-кукла Хипопо. Но освен малкият хипопотам, в живота на Мо се появяват и други приятели: врабчето Чики, Принцесата от щанда, приятелят Дони, който също мие прозорци на небостъргачи...
Главният шеф на Мо е японецът Кимото (със заместник-директори Марков и Халваджян) – те тримата настояват Мо да участва в състезание за миене на прозорци в големия град от небостъргачи. В уречения ден Мо е почти спечелил състезанието, но в последния момент спира за три секунди, за да вземе наградата приятелят му Дони, който има нужда от нея...
И това е само един от занимателните сюжети в тази книга – ще прочетем и за любовни чувства към Принцесата от щанда, за надхитряне със шайка от трима бандити, където след откриване на мощен компютър под леглото на Мо става ясно, че всъщност миячът на стъкла е бил един от най-добрите компютърни специалисти, който военните принудително включват в програма за звездни войни. Но понеже той мечтае да създава полезни неща за хората и децата, а не оръжия за убиване, успява да избяга, сменя името и идентичността си и започва да работи като мияч на стъкла.
Дръзка изобретателност в сътворяването на един колкото реален, толкова и фантазен детски свят, завладяващо чувство за хумор в един съвременен разказ на фона на днешен градски пейзаж. Това интересно и напрегнато повествование, изпълнено с невероятни житейски сблъсъци и обрати, държи любопитството на читателя до самия край.
*
“Мо” на Детелин Вълков е плод от дарованието му на поет и писател, доказал се в годините, но за съжаление напуснал ни твърде рано. Въпреки че е предназначен за деца, от романа могат да си припомнят стойностни неща и големите, поизгубили усета си към изконните ценности в човешкото общуване.
На пръв поглед това е обикновена история. Но когато читателят попадне във фантастното на повествованието, го обзема непреодолимо желание да продължи да се качва и да слиза с небесния асансьор. Защото в тази история, освен Мо и останалите, герой е и един асансьор. А колко невероятни и труднопреодолими са житейските сблъсъци, в които е въвлечен героят.
В романа се редуват: доброто, служенето на обществото, измамата, предателството, престъплението, отчаянието, наказанието и отново — доброто! То побеждава, наедно с любовта, но за да я отвоюваш, трябва да извървиш един дълъг и нелек път. И обикваш този Мо, и искаш и ти като него да си полезен и да твориш добрини. А защо не и да си влюбен?!
Кратка информация за автора:
Детелин Вълков (1957-2012) е роден в Луковит, учи английска гимназия в Бургас и Русе. Завършва българска филология в СУ "Св. Кл. Охридски". Публикувал е поезия, проза и хумор в различни печатни и електронни издания, бил е сценарист на телевизионни предавания. Преводач на поезия и проза от английски и руски. Автор на книгите: "Вселената" (1996), "Общност и общество" (1996), "Кой кой е в "Илиада" и "Одисея" (1999), детските повести "Мо, момчето, което живееше на покрива на един небостъргач" (Кедрос, 2004) – публикувана само на гръцки език, и "Tea и мързеливият магьосник Бо-Ян" (2007) и др.
"Мо, момчето, което живееше на покрива на един небостъргач" на Детелин Вълков е плод от дарованието му на поет и писател, доказал се в годините, но за съжаление напуснал ни твърде рано. Детелин Вълков почива през 2012 г. Издаването на книгата е подкрепено от Министерство на културата, програма „Помощ за книгата“.
Кратка информация за илюстратора:
Ирина Василева е от Шумен, живее и работи в София. Завършила е националната художествена академия в София, художник, илюстратор и графичен дизайнер на книги.