"Пак се успахме – въздъхна бащата. – Видя ли, не се получава.
– Нищо не се получава – прозя се Христо.
– Колко будилници сменихме. Но няма да се отказваме. Утре пак ще опитаме да станем навреме.
– Ти винаги така казваш.
– Какво друго ми остава? Нали само за това мисля – как да станем навреме и да не закъснеем!
– И аз, татко. Другите деца как го правят?
Повървяха в мълчание до мостчето, после Христо пак подхвана:
– Госпожица Стела ще ми се кара.
– Няма. Ще й разкажеш някаква история и всичко ще бъде наред. Има толкова много истории. Ако нямаше истории, животът би бил тъжен като недоядена канелена курабийка."
Из книгата
Гласувай