Някога, някъде, в едно градче живеели задружно симпатични хора. Всички те много си приличали. Само едно същество се различавало от тях – Хоботчо. От всички жители на градчето единствено то имало хобот.
Всяка сутрин той отварял вратата си, излизал на прага и запявал своята песничка...
Моята първа среща с Хоботчо беше в едно българско село до реката Осъм - Александрово, където нощем изгряват огромни звезди, а сутрин рано те събуждат бодри гласове на птици. Където все ти се четат, слушат ти се и дори ти се съчиняват истории.
И ето как една вечер, в която не ми се искаше да повтарям някоя от любимите стари приказки, за да пожелая „Лека нощ!" на дъщеря си – при нас пристигна Хоботчо. Пристигна – и се настани в живота ни; беше образ, превърна се в приказка, после – в радиопиеса, а ето го – сега вече е чудна книжка, илюстрирана от същото това момиченце с огромни очи, заради което той се роди на света.
Радостно пътешествие, мили немирни Хоботчо! Вярвам, че ще откриеш много нови приятели!
Кратка информация за автора:
Казвам се Ценка Кучева. Родена съм в Разград, завърших математическа гимназия в родния си град и българска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”. Работя като учител по български език и литература. Автор съм на текстове в различни жанрове, някои от които са публикувани в списание „Осем”, в електронните сайтовете „Думите”, „Кафене” и др.
Историята за Хоботчо се роди през едно лято като измислена приказка за лека нощ за дъщеря ми Весела. Записах я, а през 2011 г. я преработих като радиопиеса и участвах в конкурс на БНР, програма „Христо Ботев”, където тя спечели трето място.
Междувременно малкото момиченце порасна, дипломира се като илюстратор, и ето че през лятото на 2018 г. същата история се осъществи като наш общ проект в книгата „Хоботчо”, благодарение на издателство „Потайниче”.
