Като възрастен съм… една костенурчица. Ставам все по-мъдра и все по-бавна.
От детството ми липсва… липсата на страх. Сега съм едновременно много страхлива и много смела, а това обърква понякога.
Бързах да порасна, защото… исках да се влюбя.
Не пиша за възрастни, защото… детските писатели си се раждат детски писатели и всичко, което напиша излиза детско.
Мечтата от детство, която сбъднах… е животът ми да е много интересен и пълен с любов.
Наследството на родителите е… нашият живот. Без това, което са нашите родители, никога нямаше да бъдем и ние това, което сме.
Страх ме е от… безразличието на хората.
Любимата ми възраст е… възрастта на моята душичка.
Емоцията, която искам да изпитат читателите, е… емоцията и отговорността да изпитват всякакви емоции.
Детската книга е храна за… интелигентността, тъй като въображението и творческата фантазия (според Хегел) са дефиниция за интелигентност.
Мечта, която е вдъхновена от книга… се превръща в идеи. А само идеите движат реално света.