Весела Фламбурари: “Детските писатели си се раждат детски писатели”

Мина, магиите и бялата стъкленицаКато възрастен съм… една костенурчица. Ставам все по-мъдра и все по-бавна.

От детството ми липсва… липсата на страх. Сега съм едновременно много страхлива и много смела, а това обърква понякога.

Бързах да порасна, защото… исках да се влюбя.

Не пиша  за възрастни, защото… детските писатели си се раждат детски писатели и всичко, което напиша излиза детско.

Мечтата от детство, която сбъднах… е животът ми да е много интересен и пълен с любов.

Наследството на родителите е… нашият живот. Без това, което са нашите родители, никога нямаше да бъдем и ние това, което сме.

Страх ме е от… безразличието на хората.

Любимата ми възраст е… възрастта на моята душичка.

Емоцията, която искам да изпитат читателите, е… емоцията и отговорността да изпитват всякакви емоции.

Детската книга е храна за… интелигентността, тъй като въображението и творческата фантазия (според Хегел) са дефиниция за интелигентност.

Мечта, която е вдъхновена от книга… се превръща в идеи. А само идеите движат реално света.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Този сайт използва бисквитки, за да подобри работата си. Можете да ги изключите от настройките на браузера си.