В предишната ни публикация ви разказахме защо 2 април е признат за Международен ден на детската книга и предложихме да ви върнем назад в годините, като ви представим някои от годишните послания към децата и специалните плакати, които художници от страната домакин изработват за празника.
Продължавайки тази традиция, днес ще ви върнем назад до далечните 1973, 1974 и 1975 г.:
През 1973 г. страна домакин е Чехословакия, а годишното послание на тема „Книги за всички деца по света“ е написано от Бохумил Ржиха.
Той разказва, че когато е бил осемгодишен, притежавал три тома: Робинзон Крузо от автор, който всички добре познават; Малкият омагьосан Густав от полска писателка, която децата по света вероятно не познават, а третата книга била пълна със стихове на чешкия класик Йозеф Вацлав Сладек. Тези книги научили бъдещия автор Бохумил Ржиха на следното:
Робинзон го научил да не губи разума си, когато трябва да разчита на собствените си възможности; да тренира ръцете си, защото това определено помага в трудни времена и да се оглежда за хора около него, защото самотата не е добър спътник.
Малкият Густав го научил чрез превръщането на лошото и мързеливо момче в пчеличка, че светът би бил страшен без работа. Героят го научил да работи не само за себе си, но и за останалите.
Какво му дали стиховете на Сладек? Слънцето е златно, денят е светъл, пролетта – кристална, небето – гълъбовосиво, конят – черен като катран…С две думи – светът е чудесен и си заслужава да живееш за всичко и всички.
В заключение авторът споделя, че се надява всички деца по света да притежават поне три книги като онези, които той е притежавал в детството си, защото има много деца със свободно време, които не притежават никакви книги!
През 1974 г. страната домакин е Великобритания, а темата на годишното послание – „Където и да ходиш, носи книга със себе си“. Авторите на годишните послания са двама – Джоан Ейкън с послание до децата и Ангъс Уилсън – до родителите.
Джоан Ейкън пита: ако трябва да пътуваш с малка лодка около света и можеш да си вземеш само един предмет за забавление, кой ще бъде той – сладоледена торта, карти за игра, моливи за рисуване, плетиво, хармоника или книга? Авторката споделя, че несъмнено би избрала книгата. Хмм. Книга, ще си кажете? Ами ако обикаляш света, ще се наложи да я прочетеш стотици пъти и ще я знаеш наизуст! Ейкън отговаря, че за нея не би имало значение, защото никой не отказва да види семейството си отново, защото вече го познава. Никой не си седи вкъщи, защото знае какво ще срещне навън…
А книгата, която обичаш, е като приятел. Тя е като дом. И ако срещнеш приятеля си сто пъти, на сто и първия пак може да възкликнеш: „Хей, никога не съм осъзнавал, че знаеш това!“. Прибираш се вкъщи всеки ден; но след десет години пак можеш да си кажеш: „Никога не съм забелязвал колко е прекрасна светлината, светеща под такъв ъгъл“.
Винаги можеш да откриеш нещо ново в книгата, независимо за кой път я препрочиташ. Книгата, която обичаш, е приятел, тя е познато място, на което да се върнеш, когато решиш. Тя е нещо лично твое, защото няма двама души, които да четат една и съща книга по един и същи начин. И ако всеки човек в света притежава книга, която да чете, проблемите ни биха били много по-малко!
Страна домакин през 1975 г. е Дания, а годишното послание е написано не от друг, а от самия Ханс Кристиан Андерсен. Всъщност, посланието е историята „Хълмът на елфите“ на великия приказник. Плакатът пък е дело на илюстратора Иб Спанг Олсен.
Очаквайте още от годишните послания, посветени на прекрасния ден на детската книга! Обещаваме, че в следващата публикация ще прелетим с 20 години напред, към наши дни 🙂