Момчето, което обичаше Луната

„Момчето, което обичаше Луната” – история за едно малко момче, което прави и невъзможното, за да спечели любовта на Луната.

Поетичният език, съчетан с красиви оригинални илюстрации, превръщат книгата в неповторимо изживяване не само за децата, но и за техните родители. Разгръщайки обсипаните със звезди страница, те ще се наслаждават на възхитителни изображения в топли кафяви и златисти цветове.

Автор на текста и на илюстрациите е италианецът Рино Алаймо. Когато създава изображенията в книгата, използва нестандартна и интересна техника. За да придаде различните нюанси на кафявото, той разлива и обработва страниците с кафе. Резултатът е истинско бижу, което сияе със своя собствена светлина и пленява сърцето на цялото семейство.

Историята в „Момчето, което обичаше Луната“ е метафора и за живота на самия Рино Алаймо. Както своя герой, така и той е мечтател, който никога не се отказва, независимо от препятствията по пътя му. Когато завършва книгата, той не е поздозирал, че тя ще придобие толкова голяма популярност извън границите на Италия. Приказката е преведена на повече от 7 езика. Тя се изучава и от студентите в Националния университет на Тайван като пример за богат набор от метафори и други художествени изразни средства.

Кратка информация за автора/илюстратора:

„Момчето, което обичаше Луната“ е първата книга на италианеца Рино Алаймо. Тя е адаптация на едноименния му късометражен филм, създаден през 2012 г., след две години упорит труд. Филмът печели множество международни награди, а Walt Disney Concert Hall в Лос Анджелис го нареждат сред най-красивите семейни късометражни филми в света.

Кратка информация за преводача:

Юлия Спиридонова е родена в София в семейството на българския художник Симеон Спиридонов. Завършила е Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Нов български университет. Работи като сценарист и писател на свободна практика.

Сред книгите ѝ се нарежда фентъзи-трилогията „Страната на сънищата“ („Любими попътечо”, „Кралска кръв” и „Иглата на Лабакан“); тийн-романите „Тина и половина“,„Графиня Батори“, „Макс. Всичко на макс” и "Кронос. Тоя нещастник!"; „Кръстьо частен детектив. В Долната земя”; “Приказка за вълшебната флейта” и трите част от историята за малкото жабче - "Бъди ми приятел", "Каква магия крие се в снега" и "Къде си, слънце".

Инициатор и организатор е на ежеседмичната доброволческа инициатива „Кой обича приказки“, както и на клуба за четящи тийнейджъри „Летящо прасе" (към Столична библиотека). Тя е основател и организатор на ежегодната благотворителна инициатива „Където живеят деца, трябва да има детски книги“. Посланик е на инициативата „Забавното лятно четене" и е първият български детски писател, номиниран за Мемориалната награда "Астрид Линдгрен", при това цели два пъти.

Освен писател, Юлия Спиридонова е и преводач.