Ася Колева споделя, че възприема себе си по-скоро като илюстратор, отколкото като писател. Истината е, че авторският ѝ проект „Книга как се прави“ показва, че тя умее да твори вселени не само чрез образите, но и чрез думите. Ето какво ни разкри Ася за себе си:
Като възрастен съм … сигурно моята представа за мен като възрастна доста се различава от тази на детето ми, например. 🙂 Със сигурност съм станала по-забързана и по-тревожна, но също така по-смела и упорита, надявам се.
От детството ми липсва… безвремието. Когато си малък всичко се случва бавно, имаш време да направиш толкова неща, да ги усетиш и изживееш пълноценно.
Бързах да порасна, защото… не бързах, затова сигурно изостанах безвъзвратно. 🙂
Илюстрирам детски книги, защото… накрая се убедих, че образите говорят повече езици, отколкото думите.
Мечтата от детството, която сбъднах… да ме оставят на мира да си рисувам. 🙂
Наследството на родителите е… понякога – врата, понякога – стена.
Страх ме е от… разминаването между хората, от грешки в комуникацията. Всеки конфликт, вътрешен или външен, според мен е грешка в комуникацията.
Любимата ми възраст е… Всяка възраст е прелестна по своему и по своему ужасно трудна.
Емоцията, която искам да изпитат читателите, е… да бъде истинска и тяхна си.
Илюстрацията в детската книга е храна за… окото и душата, разбира се. 🙂 Тя разказва своя разказ, думите разказват своя. И ако се срещнат и вървят заедно в разбирателство и хармония, се ражда една хубава детска книга.
Мечта, която е вдъхновена от книга…. мечтата за далечни пътешествия – вдъхновена от любимите ми книги за пътешествия и приключения (все още не съвсем сбъдната).
Детската книга, която мечтая да илюстрирам е…. следващата книга, върху която работя. 🙂
