Зорница и Иво: екскурзоводи в Средните векове

Ваканция в Средните векове или до Средец и назадЗорница Христова и Иво Чолаков са автори на чудесната книга „Ваканция в Средните векове“, която ще ви върне 800 години назад в Средец, България. Какво ще откриете в древния вариаант на днешна София? Как е организиран животът на старите българи и що за чудесии можете да си измайсторите, ще научите от книгата.

Днес ще ви запознаем и с любопитни факти за любезните ни екскурзоводи Зори и Иво – водачи през миналото на столицата:

Зорница ХристоваЗорница Христова

Като дете бях….. ужасно разсеяна, постоянно си губех нещата и много ми се караха. Имах цял чувал с по една ръкавичка. Всичко ми беше интересно, само не и кое къде ми е.

Играех на……ластик. Две деца се оплитахме здраво с него, а третото трябваше да мине между тях, без да докосне ластика. Ужасно много обичах да карам колело, особено ако някой се навиеше на гоненица с колелета. Обичах да играя и с брат си, обаче много ме беше яд, че не ми дават да го възпитавам – а според мен имаше належаща нужда !

Четях…. приключенски книги. Много обичах Жул Верн, Александър Дюма, книги за пирати, за индианци, за изследователи. Исторически романи също- харесвах „Дъщерята на Калояна” на Фани Попова-Мутафова. И „Старогръцки митове и легенди”. Криех си книгата отворена на клавишите на пианото – чуех ли, че някой идва, затварях капака и се правех, че прибирам стаята.

Като малка не ми даваха да….възпитавам брат си! Според мен имаше належаща нужда!

Не обичах да ям…. непознати храни. Отнасях се подозрително към тях, а после ми ставаха любими. Например отначало не обичах лозови сарми. Спанак също. До ден-днешен обаче не ям пача!

Най-омразната ми книга……Имаше една книга, от която изпитвах истински страх: приказките на Е.Т.А. Хофман. Изтръпвах от рисунките на малкия Цахес – злобно същество, което само плетеше интриги. Така и не дочетох историята до края!

Мечтаех даимам банда като Робин Худ, да живеем в град по дърветата и почти никога да не докосваме земята – да си имаме въжени мостове от дърво до дърво. И да има разни злосторници, от които да спасяваме хората.

Да пишеш за деца е…. ужасно вълнуващо, защото децата са много умни и веднага разбират, ако на тебе самия ти е било скучно, докато пишеш. Затова внимавам да пиша само за нещата, които са ми истински интересни.

Иво ЧолаковИво Чолаков

Като дете бях..добро дете.

Играех на различни игри с децата от махалата – стражари и апаши, топчета, криеница. Карахме колела по цял ден и играехме на улицата на футбол и ръбчета, понеже рядко минаваха коли.

Като малък не ми даваха да.гледам телевизия до късно.

Не обичах да ям….компот от дюли.

Мечтаех за.пътешествия до далечни страни.

Четях…. много. Най-вече приключенски, фантастични и исторически книги, но любимата ми книжка беше „Братята с лъвски сърца“ на Астрид Линдгрен.

Най-омразната ми книга.беше учебникът по математика.

Да пишеш за деца е. голямо удоволствие, но в никакъв случай не е лесно. Децата в много случаи са по-критични от възрастните.

Научете повече за книгата „Ваканция в Средните векове“ и ако решите да я подкрепите, можете да го направите от 19.03. до 30.04.2014 г.!