Весела Фламбурари: „Детските писатели си се раждат детски писатели“

Мина, магиите и бялата стъкленицаКато възрастен съм… една костенурчица. Ставам все по-мъдра и все по-бавна.

От детството ми липсва… липсата на страх. Сега съм едновременно много страхлива и много смела, а това обърква понякога.

Бързах да порасна, защото… исках да се влюбя.

Не пиша  за възрастни, защото… детските писатели си се раждат детски писатели и всичко, което напиша излиза детско.

Мечтата от детство, която сбъднах… е животът ми да е много интересен и пълен с любов.

Наследството на родителите е… нашият живот. Без това, което са нашите родители, никога нямаше да бъдем и ние това, което сме.

Страх ме е от… безразличието на хората.

Любимата ми възраст е… възрастта на моята душичка.

Емоцията, която искам да изпитат читателите, е… емоцията и отговорността да изпитват всякакви емоции.

Детската книга е храна за… интелигентността, тъй като въображението и творческата фантазия (според Хегел) са дефиниция за интелигентност.

Мечта, която е вдъхновена от книга… се превръща в идеи. А само идеите движат реално света.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.