Ради, Андрей и Мелина обратно в детския свят на мотовете

Триото Радостина, Андрей и Мелина-Елина стои зад една от най-новите книжки на българския книжен небосклон – „Приключенията на мотовете“. Докато Ради и Андрей измислят и записват щурите идеи на героите си, Мелина рисува пухкавите същества, които вероятно се крият и във вашия гардероб.

Ето какво споделиха тримата пораснали мотове за своето детство:

Радостина Николова

Като дете бях… ужасно ревлива, плачех почти всеки ден, понякога без повод.

Играех на… като малка имах само две плюшени играчки – червено мече и розово зайче. Женех ги, строях им къщи, къпех ги, разхождах ги. Носих ги навсякъде с мен. Помня, че мечето имаше панделка на ръцете и нарочно я отразях, за да може да ме гушка 🙂

Като малка не ми даваха… да скачам на батут, а толкова много исках!

Не обичах да ям крем карамел, мляко с ориз, баница и сърми. Сега ям всичко без мляко с ориз  Smile

Мечтаех…  да стана моден дизайнер, постоянно рисувах модели с дрехи.

Четях... много и всякакви неща. Любимите ми книжки бяха „Барбароните”, „Чук и Пук”, „Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада”, „Патиланско царство”.

Най-омразната ми книга беше... „Братята с лъвски сърца” – не бих казала омразна, а по-скоро много ме натъжи.

Да пишеш за деца е … забавно, вълнуващо, вдъхновяващо и най-вече вдетиняващо Smile

Андрей

Като дете бях… много рус, доста спокоен, но и отнесен. Все мечтаех за нещо…

Играех на… фунийки зад блока, футбол на поляната зад блока, криеница пак зад блока. Май пред блока не играехме на нищо Smile

Като малък не ми даваха… да играя до късно, защото беше зад блока и ставаше много тъмно.

Не обичах да ям… супа и варени зеленчуци. Логично никак не обичах да ям супа с варени зеленчуци.

Мечтаех да стана инженер като баща си, после футболист като Стоичков, и пилот от Формула 1, като Шумахер. Е, не станах нито едно от изброените Smile

Четях български народни приказки, бяха ми любими. Харесвах много Ангел Каралийчев. Макар че, когато за една Нова година получих негова книга, вместо войниче, не бях никак щастлив! Явно любовта към книгите се е появила по-късно.

Най-омразната ми книга беше…   не помня да съм мразел книга. Мразех да ставам сутрин рано за училище. Май най-много мразех учебника по химия, ако се брои за книга…

Да пишеш за деца е … Удоволствие! Забавно и зареждащо с енергия. Винаги, когато пиша, си представям после как някое дете чете книжката и се усмихва. Това ме кара и аз да се усмихвам. Ако някой ме гледа в този момент ще си каже: „Тоя, защо така се е ухилил пред компютъра?!“. „Ами, защото се забавлявам!“, бих отвърнал аз.

Мелина-Елина Бондокова

Като дете бях… Много щура и известна в махалата с пакостите си.

Играех на… Строях къщи на всевъзможни места и играех на стражари и апаши.

Като малка не ми даваха… Легото на брат ми, но аз така или иначе го загубих.

Не обичах да ям… Черен пипер на зърна, така и не разбрах какъв е смисъла да е на зърна,а не млян.

Мечтаех за… Пони, кон, или поне щраус, който да яздя по плажа, но уви….В крайна сметка веднъж се уредих с каруца и кобилата Звезда.

Четях Дора Габе, индийски приказки, Карлсон който живее на покрива, Пипи…..

Най-омразната ми книга беше…  Не е имало такава.

Да илюстрирам за деца е … Предизвикателство и огромно удоволствие , когато ги видя как затаяват дъх и очите им светват пред  цветните картинки на любимите им герои.