Преводачите отговарят: Паулина Мичева

Паулина Мичева е класически филолог, преподавател по латински език и римска култура, преводач и търсач на книги. Работи още като журналист и има склонност към мъртви езици и отдавна изчезнали народи, която се дължи донякъде и на факта, че при общуването с тях можеш да си говориш колкото си искаш и няма кой да те прекъсне.

Шоколад или сладолед? Нито едното. Царевица, кисели краставички и маслини.

Любим цвят? Синьо-зеленото на морето.

Любим предмет в училище? История, латински и старогръцки. (Много забавни предмети, изобщо не са толкова стряскащи, колкото си мислят някои хора.)

Ако можех да се срещна с герой от детските книги, искам да се запозная с… Момо, от романа на Михаил Енде. Защото съм малко обсебена от темата за времето, а това е детето, което връща откраднатото време на хората. Ще си говорим за времето, ще ме научи на разни неща.

Преводачите на детски книги са… много мъдри хора, обикновено с бели бради и лули. С изключение на мен. Аз съм заплес, все още без брада и лула.

Когато ми възложат превод на детска книга, първата ми мисъл е: О, пак работа! Не може ли да лежа на плажа и да си чета? Защо трябва да работя? Защо сега, слънцето грее, кучето иска разходка… Шегувам се. Приятно е, защото ще имам най-ентусиазираната публика, най-неподкупната и откровената. Защото това, което те впечатли в детството, се запечатва най-трайно в паметта ти. Значи имаме най-голямата възможност да повлияем на някого с книгите, които превеждаме.

Обичам да превеждам детски книги, които… си личи, че са писани от талантливи писатели. Това ме обнадеждава. Защото не всичко е загубено, някъде сред нас ходят хора с богато въображение; блъскат се в теб в автобуса, но всъщност в този момент създават изумителни светове; разминаваме се с някой, който ще накара хиляди деца да се усмихват и да прелистват страниците с нетърпение.

Когато преводът не върви, … ям, гледам телевизия и ръмжа на хората като зло куче.

Не бих се съгласила да преведа детска книга, в която… се случват неща, които могат да накарат децата да се почувстват зле. Не става дума за история за онези здравословни страхове, която всъщност ти помага да ги преодолееш. А за идеи, които могат да накарат децата да се възприемат като по-слаби, по-незнаещи, по-безсилни.

Когато превеждам, се чувствам… на място. Точно там, където трябва да бъда. И голяма късметлийка, че мога да правя това, което обичам.

Паулина Мичева е преводач на книгата „Серафина и черният плащ“ (изд. Софтпрес), която е номинирана в категория „Мечтатели“ на Награда „Бисерче вълшебно“ 2018, затова й зададохме няколко въпроса за нея.

При превода на номинираната книга най-много ме затрудниха… беше не трудност, а по-скоро предизвикателство: да намеря подходящия начин за предаване на някои типични изрази, характерни за по-простоватите герои в книгата. В българския език отношението към диалектите е по-различно и е трудно да предадеш разликата в социалното положение на героите и по-естествената им, дива природа, без да ги представиш като необразовани и невежи, защото те не са такива. А най-приятно ми беше създаването на света, на атмосферата в книгата. Пространството на самото имение, на парковете и горите около него. Да постигнеш усещането, че това наистина е цял, самостоятелен свят.

Най-симпатичният герой в нея за мен е… о, не, подъл въпрос. Имам много любими герои от „Серафина и черният плащ”, но таткото на Фина ми е особено симпатичен – заради чистото му, голямо сърце и безусловната любов към дъщеря му. Толкова е трудно да си родител на някое такова чудато и силно дете. (Не го забравяйте, деца!) А най-дразнещият е – не, никой от героите не ме е дразнил. Има мрачни и зли същества и хора, но те са точно такива, каквито трябва да бъдат.

Най-важното послание на книгата според мен е… напълни сърцето си с любов, бъди спонтанен, довери се на себе си и на приятелите си и посрещни неизвестното със смело сърце. Дори то понякога да се пръска от страх, довери се на малкото си, пулсиращо сърце, че ще премине през тъмната гора. Особено ако си хванал някого за ръката и тичате заедно.

За да улесним децата при избора им на любими книги, искаме да им дадем насоки как възрастните правят своя избор.

Ако можехте да гласувате в „Бисерче вълшебно“, по какви критерии щяхте да изберете своите фаворити – художествена и нехудожествена литература?

Художествена:

1. Интересна история със силно послание
2. Запомнящи се герои
3. Честно, искрено писане (някои автори не пишат много искрено за деца, да ви призная; мисля, че самите деца също го усещат).

Нехудожествена:

1. Адекватно поднесена информация
2. Теми, които наистина вълнуват децата и са полезни за тях
3. Хубави илюстрации