Преводачите отговарят: Мария Донева

Мария Донева е поетеса, писателка, драматург. Тя е и част от кампанията за гимназисти „Писател назаем“. Ето как ни се представи тя:

Казвам се Мария Донева и живея в Стара Загора. Имам един син, който се казва Иво и е студент. Драматург съм на ДТ „Гео Милев”, водя ученически литературен клуб. Пиша текстове за песни, много обичам да пея, но никак не пея хубаво, затова не го правя пред чужди хора. Пиша стихотворения и разкази.

Шоколад или сладолед? Шоколад и ванилов сладолед.

Любим цвят? Всички цветове, стига да са красиви. Особено през зимата предпочитам веселите цветове – например палтото ми е оранжево, имам и цикламено яке. Така се развеселявам, а и шофьорите ме виждат отдалеч, когато пресичам улиците.

Любим предмет в училище? Литература и история. География, но само уроците за климатичните пояси; никак не обичах да зубря за полезни изкопаеми.

Ако можех да се срещна с герой от детските книги, бих искала да се запозная с… героите на Туве Янсон. Бих искала да поживея със семейството на Муминтрол и да поскитам със Снусмумрик.

Преводачите на детски книги са… щастливци, защото могат да прочетат истории, написани на различни езици, и имат шанса да изберат кои от тях да бъдат преведени.

Когато ми възложат превод на книга за деца, първата ми мисъл е… Дано да се получи добре!

Обичам да превеждам детски книги, които… са интересни и не приличат на никоя друга книга. Но аз имам само една преведена книга до сега, затова ми е малко неловко да отговарям на тези въпроси. Аз просто имах късмет с „Патилата на метлата”, прочетох я, бях щастлива, че я разбирам, а после ритъмът й ме поведе и аз я преведох лесно и бързо, беше чудесно преживяване. Много се надявам пак да преживея същото с друга книга.

Когато преводът не ми върви, … затварям очи, мисля си за други неща, а после поглеждам текста така, все едно го виждам за пръв път.

Не бих с съгласила да преведа детска книга, в която… историята е назидателна, поднесена грубо и без обич, уважение и топлота.

Когато превеждам, се чувствам… бодра и весела.

Книгата „Патилата на метлата“ (изд. Жанет 45) в превод на Мария Донева е номинирана в категория „Откриватели“ на Награда „Бисерче вълшебно“ 2018, затова й зададохме няколко въпроса за нея.

При превода на номинираната книга най-много ме затрудни…, а най-приятно ми беше

То стана с лекота. Ритъмът, историята, геройчетата, страхотните илюстрации – всичко едновременно ме грабна и ме спечели безпрекословно. Получи се на един дъх. После редактирането се изрази в промяната на една или две думи.

Най-симпатичният герой в нея за мен е …., а най-дразнещият е…

Всички са чудесни, честно. Даже драконът, който никак не е прав, че преследва вещицата и иска да я изяде, а после лъже, че случайно я е намерил… ами вижте го какъв е смешен и червен! Без него няма да има приключение и приказката ще се развали. Всички са ми любими.

Най-важното послание на книгата според мен е… че трудностите и приключенията са важни, защото благодарение на тях можем да намерим нови приятели.

За да улесним децата при избора им на любими книги, искаме да им дадем насоки как възрастните правят своя избор.

Ако можехте да гласувате в „Бисерче вълшебно“, по какви критерии щяхте да изберете своите фаворити – художествена и нехудожествена литература?

Любимите ми книги са тези, които се четат с увлечение и лекота, ангажират и ума ми, и сърцето ми. Предпочитам да ме разсмиват, не се съпротивлявам, ако успеят да ме затрогнат и разплачат, но най-любими са ми онези, които ме карат да мечтая. Да има какво да науча, какво да си представя и какво да запомня.