Петя Кокудева: „Обичам книгите да ме карат да действам аз самата“

Петя КокудеваПетя Кокудева притежава изумителната способност да пише едновременно за деца и възрастни. Стиховете ѝ са изплетени от магията на детството, гледат на света с любопитни очи и същевременно напомнят на възрастните кои са важните неща, които те често пропускат.

Книгата ѝ „Малки същества“ е номинирана в категория „Мечтатели“, а ето и отговорите на Петя на нашите въпроси: 

Като възрастен съм… не съм съвсем:)

От детството ми липсва… баба ми Радост. Няма кой знае колко неща, които ми липсват. Всъщност даже май има доста, към които не искам да се връщам.

Бързах да порасна, защото… не си спомням да съм бързала, защото бях възрастна още като малка. Така се чувствах – малко стара, макар и да бях дете.

Не пиша за възрастни, тъй като… не знам дали пиша за възрастни или за деца. Просто пиша в израз на това, което съм, по начина, по който най-много се забавлявам, докато измислям.

Мечтата от детството, която сбъднах… занимавам се с четене и писане, с език, с литература.

Наследството на родителите е… ммм, майка, която ме разсмива винаги; баба, която ме научи да мисля, и друга, която ме запозна с гората; леля, с която винаги правехме бели и се забавлявахме страшно; баща, който е позаформил революцията у мен; чичо, който ме возеше на мотор (великата работа за едно малко момиче!). Това нали се брои за наследства? 🙂

Страх ме е от… пфу, от всичко. Аз съм страшна бъзливка и много си се дразня. 🙂 Ако няма от какво да ме е страх в даден момент, бъдете сигурни, че ще си го измисля и пак ще се боя!

Любимата ми възраст е… между 4 и 9-10 години. Тогава човеците са ми най-симпатични: вече мислят, но не като възрастни; всичко им е ново и много се въодушевяват, което ги прави прекрасни в моите очи…

Емоцията, която искам да изпитат читателите е… О, не знам за читателите, мога да кажа само за себе си. Аз обичам книгите да ме карат да действам аз самата – да пиша, да създавам нещо, да направя нещо. Това значи, че наистина силно са ми повлияли, увличат ме за действие.

Детската книга е храна за… мен 🙂

Мечта, която е вдъхновена от книга… да си имам уютна хралупа високо на дърво, обзаведена с бабешки мебели, перденца…