Надежда Йорданова: „Усещането да твориш една красива вселена ме зарежда“

Надежда ЙордановаНадежда Йорданова е художничката, създала обновената визия на обичания герой на Никола Райков – малкото таласъмче. Тя е и автор на част от илюстрациите в „Още по-голямото приключение на малкото таласъмче“ – приказката-игра, номинирана в категория „Откриватели“.

Като възрастен съм… старателна в целите, които съм си поставила, доста по-спокойна и все така отговорна.

От детството ми липсва… непринудеността и откритостта в отношенията. Свободното време, изпълнено с игри и приключения, или тихо прекарано в съзерцание на облаците.

Бързах да порасна, защото… изобщо не бързах. 🙂 Все още не бързам.

Илюстрирам детски книги, защото… първо, и най-вече, защото ми харесва. Ми да, егоистче съм 🙂 Усещането да твориш една красива вселена с нейните мили и шантави обитатели ме зарежда. Второ, все още си спомням благоговението, с което гледах илюстрациите на книжките ми като малка. Имах усещането, че ги е правил истински магьосник. Ако мои илюстрации вдъхновят някой малък читател, усилията ми ще са си стрували много повече.

Мечтата от детството, която сбъднах… да правя игри! О, да, и то супер сладурски! За това, че илюстрирах първата си детска книжка е ясно 🙂

Наследството на родителите е… трудно ми е да обобщя. Аз лично от майка ми получих стабилна основа от детски стихчета, песни и гатанки. Имам много мили спомени от времето, когато работеше в детската градина. От баща ми вероятно идва страстта ми към ръчната работа и майсторенето. Неговият стремеж за прецизност и плануване на работата.Надя

Страх ме е от… малко е сложно за обяснение, но изпитвам някакъв вътрешен страх, че няма да имам време да стана добра във всички неща, които ми харесват. А откривам все повече и повече.

Любимата ми възраст е… всяка, в която не си казваш „неее твърде съм стар/малък за това“. И която не пречи да следваш сърцето си.

Емоцията, която искам да изпитат читателите е… Искам да се вълнуват, да се докоснат до всички хубави неща, които една книга може да даде на тези, които го искат. Да вярват в своите малки светове и да ги обогатяват с всеки лист време.

Илюстрацията в детската книга е храна за… абсолютно всеки неврон по веригата! Толкова много може да се побере в една рисунка. Може да те отведе навсякъде. Да те погълне дотолкова, че да забравиш, че мастилото й е отдавна изсъхнало и не е някаква човешка илюзия, а истинска мечта.

Мечта, която е вдъхновена от книга… искам да обиколя света. Определено ще имам нужда от повече от 80 дни.

Детската книга, която мечтая да илюстрирам е… „Алиса в Страната на чудесата“.