Марко Зимса: Децата обичат да им се говори за музиката с хумор

Той е на почти 50, живее във Виена и има двама сина. Вече близо 30 години Марко Зимса радва децата в Европа с класически концерти и чудесни книги, с които ги запознава с магията на класическата музика. През 2012 г. той посещава и България, изнасяйки цели три представления и представяйки двете си книги, преведени у нас към онзи момент – адаптации с прекрасни илюстрации на оперите „Вълшебната флейта” и „Лебедово езеро”. Третата книга, издадена на български език – „Годишните времена“, е номинирана за наградите „Бисерче вълшебно“ 2014 и можете да я подкрепите, като гласувате за котето Минка и Антонио Вивалди.

Какво разказва Зимса за себе си и за своето изкуство? Разберете сами:

Каква е връзката между рисуването и класическата музика? 

След като музиката е нещо абстрактно, считам, че за публиката ми ще е много добре, ако бъде въведена в това изкуство не само чрез моите думи, но и чрез картини. Вярвам, че за много деца е истинско удоволствие да чуят избраното музикално произведение и след това да се потопят в картинния свят на моята илюстраторка (бел. прев. – Дорис Айзенбургер).
Но да не възникнат недоразумения – музиката може да достигне до нас, хората, и без илюстрации! За много деца обаче те са ценна помощ, за да се насладят на музикалните произведения.

Как ви хрумна да се занимавате с продуцирането на театрални представления за деца?

Хм, това беше отдавна. Преди повече от 25 години! И как да кажа: някъде тогава забелязах, че децата в моя семеен кръг ме слушат с особено удоволствие. По това време ходех и в школата по актьорско майсторство, макар и не за дълго. После си намерих работа в един детски театър и тя ми достави радост от самото начало. И най-важното – сега, след 25 години, продължава да ми носи радост!

Изнасяте огромен брой представления годишно, а интересът към продукциите ви не спада. Кое ви дава сили?

Отговорът е сравнително лесен: децата са най-страхотната публика, която мога да си представя. Те са любопитни, спонтанни, обичат да пеят, позволяват и обичат да ги увлечеш, смеят се от сърце… Нищо по-добро не мога да си представя. Вероятно затова работата ми доставя удоволствие и досега, след толкова години и след толкова представления!

Когато светлините в залата угаснат и младата публика е затаила дъх… какво е усещането?

И на мен понякога ми спира дъхът и се питам „Как ще мине днес?”, но още щом стъпя на сцената, краткото напрежение се разтоварва, установявам контакт с публиката и през следващия един час ми остава само да изживея една прекрасна среща с нея.

Кога започнахте да пишете книги и защо смятате това за подходящ начин за обясняване на класическата музика на децата?

След като бях изнасял на сцената концерти за деца в продължение на десет години и бях събрал огромен опит, ми се прииска да събера този опит в една книга. Така се получи книга за инструментите в оркестъра: „Тина и оркестърът”. От самото начало беше ясно, че към книгата трябва да има и диск, защото книга, която разказва за музика – било то за инструменти или за опера като „Вълшебната флейта” – би трябвало непременно да дава възможност музиката да бъде чута. Как иначе биха си представили децата това, за което говоря?
За щастие „експериментът” имаше успех и вече са излезли над двадесет мои заглавия, всички за музика и с приложен диск. Естествено особено се радвам, че някои от тях са преведени дори на български!

Към момента музикалните ви книги са преведени на много езици, включително и на български, а някои от тях са одобрени като помагала за немските музикални училища. Лесно ли се постига такъв успех и очаквахте ли го?

Мои произведения са превеждани досега на 12 езика. В началото изобщо не съм очаквал, че книгите ми ще се появят някога в Китай, Япония, Корея, Гърция, Дания и т.н. Дали се стига лесно дотам? Е, в началото към труда ми със сигурност се е прибавила и необходимата доза късмет, защото нещата при мен се развиха много бързо и много лесно. Но, както казах, доста беше и трудът.

simsa2Лесно си се работи с деца? Какво се изисква от твореца, насочил дейността си към младата аудитория?

Аз лично обичам и работя много лесно с деца! И това е добре, защото в противен случай би означавало, че съм си избрал погрешна професия!
Не зная дали мога да отговоря точно на въпроса какви качества трябва да притежава творецът, за да може да работи с деца. Става въпрос за директната линия с публиката, не зная дали това се учи. Във всеки случай за мен това е нещо естествено.
Но все пак би могло да се обърне внимание на няколко важни точки: децата обичат да им се говори за музика кратко и с хумор. Да слушат просто ей така 10 или 15 минути някакво спокойно музикално произведение в концертна зала, без да им се обяснява или показва нещо – това би било доста скучно за много деца, независимо дали са в Австрия, или в България. Така си мисля. Езикът, естествено, също трябва да е подходящ. Не бива да употребявам много чужди думи – когато публиката не може да следи съдържанието, също се отегчава. И най-важното, както вече споменах: хуморът, защото трябва да цари добро настроение!

Коя е любимата ви детска книжка?

Особено много обичам „Разбойникът Хоценпоц”. Има ли го и на български?*

Какво ще пожелаете на младите читатели?

На читателите на моите книги пожелавам естествено много настроение с моите книги и най-вече с музиката, която представям!!!

* Книгата е на на Отфрид Пройслер и до момента не е превеждана на български език – бел. прев.

** Интервюто с Марко Зимса е част от специален „Месец на европейските разказвачи“, проведен през 2013 г. от сайтовете „Детски книги“ и „Аз чета“ съвместно с изд. „ЕМАС“.

Автор: Вал Стоева