Любомир Кюмюрджиев: „От детството ми липсва усещането, че всеки ден е възможност за ново приключение“

Любомир КюмюрджиевЛюбомир Кюмюрджиев е журналист в сп. „Нешънъл Джиографик“ България, но дългогодишният му интерес към културите на северноамериканските индианци и познанството му с автора Пол Гобъл довеждат до появата на български език на две великолепни книжки за всички възрасти: „Седем братя и една сестра“ и „Бизоновата жена“.

Творбите на Пол Гобъл са прекрасно съчетание от съвременно художествено майсторство и автентични сюжети и модели, а Любомир често обича да се обръща към тези истории и към традициите на индианците, докато пътешества със сина си из чудния свят на въображението. Повече за тези пътешествия на баща и син можете да научите от интервюто в рубриката „Как четат бащите?“, а ето и няколко отговора на кратичките ни въпроси, свързани с творците в „Бисерче вълшебно“ 2015:

1. Като възрастен съм… почти на петдесет по паспорт, на около тридесет и нещо по усещане, (нерядко) на петнадесет и надолу по душа. Вярвам, че съм добър възрастен – приятел на децата. Сигурно понякога съм скучен и дори досаден, но се надявам да е рядко.

2. От детството ми липсва… старата къща. Дядовците и бабите ми. Усещането, че всеки ден е възможност за ново приключение, за някаква магическа случка, която може да отвори дверите към нови хоризонти (понякога и днес се появява, но редичко някак). Радостното спокойствие. Уютното любопитство към света.

3. Бързах да порасна, защото… Въобще не съм бързал. Наложи се. Но не се оплаквам.

4. Превеждам детски книги, защото… все още вярвам, че често те дават много повече, отколкото повечето хора си мислят.

5. Мечтата от детството, която сбъднах… Отидох при индианците в Северна Америка и живях сред тях месеци наред. Има и други, но тая бе най-голямата.

6. Наследството на родителите е… много важно нещо. Чудесно е, когато е добро и създаващо. Страшно е, когато е бедно и ограбващо.

7. Страх ме е от… Наистина ли трябва да кажа? 🙂

8. Любимата ми възраст е… сегашната – защото побира всички предишни мои възрасти.

9. Емоцията, която искам да изпитат читателите е… градивно вълнение, водещо до открития и израстване… не до телешки възторг!

10. Мечта, която е вдъхновена от книга… да видя бобри, докато плавам с кану по канадска река. Е, видях! За тази се сещам сега, но имам и други такива вдъхновени от книги мечти.

11. Детската книга, която мечтая да преведа е…Признавам, че ми е трудно да сведа до една… но може би нещо, което и децата, и възрастните могат да разберат и харесат.

12. Преводът на детски книги е… Вълшебство. Много искрен разговор, в който участват авторът на книгата, бъдещите читатели и ти самият.