Елена Павлова: „Всяко чувство, породено от книга, е чудесно!“

Пръстенът на нибелунга. Рейнско златоЕлена Павлова се изявява като писателка и преводачка и не крие, че я привлича света на научната фантастика, фентъзито и книгите-игри. Самата тя е авторка на много книги-игри под различни псевдоними. Сред номинираните заглавия е първата част, „Рейнско злато“, на нейната адаптация на тетралогията на Рихард Вагнер „Пръстенът на нибелунга“.

Като възрастен съм… все същата хлапачка, която си играе на сериозна. Обаче отдолу под маската ми е много смешно, честна дума. Понякога едва се сдържам да не прихна.

От детството ми липсва… новостта на откритията, които тепърва ти предстои да направиш. Когато годините текат покрай теб, постепенно откриваш, че светът се износва и вече не е толкова нов, шарен и интересен. Тогава или ставаш гаден нацупен възрастен, или започваш да си пребоядисваш всичко и да пишеш все по-шарени истории.

Бързах да порасна, защото… ами, не съм бързала. И аз, като Пипи Дългото Чорапче, съм се заклела тържествено „Никога да не порЕсна!“, само че във варосания в бяло сайвант на село, който беше нашата тайна хралупа.

Не пиша за възрастни, тъй като… ами, честно казано, пиша за възрастни и то много често. Пиша и за меч и магия, и за Космоса, също и страшни истории. Имам доста награди от конкурси и разкази в сборници, та дори и няколко издадени дебели книги за възрастни. Но повече си обичам книгите-игри, с които израснаха сегашните майки и бащи.

Мечтата от детството, която сбъднах… да си имам куче. И да напиша книга. Сега си имам няколко чудесни кучета … и няколко книги.

Наследството на родителите е… в сърцето. И в главата. И за хубаво, и за лошо.

Страх ме е от… да видим… не ме е страх от чудовището под леглото, от призраци, от тъмното, от зли хора, също и от лоши кучета. Дори от лъвове. Но ужасно ме е страх от паяци!

Любимата ми възраст е… седемнадесет. Според мен това е отговорът на Въпроса.

Емоцията, която искам да изпитат читателите е …. всяко чувство, породено от книга, е чудесно. Искам книгите да вълнуват!

Детската книга е храна за… ума и душата. Дори когато си вече голям, тя пак си остава нещо специално.

Мечта, която е вдъхновена от книга… „има криле“ е малко клиширано. Всъщност всяка една мечта е важна, независимо какво я вдъхновява и колко е голяма.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.