Авторите отговарят: Петя Александрова

Моля, представете се на нашето младо жури (5-16 г.) с няколко изречения:

Една щурава червенокоса фантазьорка, на която ѝ се ще понякога да научи какво си приказват вещите, когато никой няма в стаята… Хм, да можех да се превърна в мравчица, скрита между гънките на пердето…

Към тях ще добавим отговорите на следните въпроси:

Шоколад или сладолед? Черен шоколад.

Любим цвят? Червен.

Любим предмет в училище? Литература, естествено.

Ако можех да се срещна с герой от детските книги, искам да се запозная с… Емил от Льонеберя. Ами защо не, толкова е готин.

Пиша за деца, защото… това ме прави щастлива, сякаш си слагам вълшебна шапка и съм отново на седем години. Страхотна радост – купиха ми цигулка!

Идеите ми хрумват… понякога нощем и трябва да стана да си ги запиша, защото сутринта са излетели. Ама че са неуважителни, ами да идват в друго време…

Кръщавам героите си на… мои близки, роднини и приятели, но понякога си и измислям.

Най-често пиша… късички весели стихове за малки деца, но си мечтая да напиша… фантастичен роман. И даже вече го пиша!

Когато пиша книги за деца, най-трудно ми е… да убедя себе си, че всичко е наред – идеята, формата, подходящите думички. Защото съм от хората, които все са недоволни от себе си и все преправят, преправят.

В детската литература няма нищо по-хубаво от… сполучливата комбинация: добър автор – талантлив художник – разбран издател.

Писателите на детски книги са… едни все още непораснали деца и затова нека да ги пазим, да ги хвалим, да ги подкрепяме.

Петя Александрова е автор на книгата „Как да порасна“ (изд. Ина), която е номинирана в категория „Откриватели“ на Награда „Бисерче вълшебно“ 2018, затова й зададохме няколко въпроса за нея.

Участието на моя книга в награда, чието жури са децата, ме кара да се чувствам… развълнувана – уф, ами ако не ме харесат!

При писането й най-голямо удоволствие ми доставиха… финалните думи. Защото там е казано най-важното или най-смешното, или това, заради което е написано стихотворението и си заслужава да се прочете и запомни.

Избрах заглавието й… в последния момент и всъщност беше идея на моя издател Жоро Цонев. Ако не го харесвате, ще му се скарам, обещавам!

С нея искам да накарам малките читатели да… се усмихнат. И да запомнят поне едно стихотворение, за да има с какво да зарадват родителите си, ако някоя вечер решат да го направят.

Това, което смятам, че ще им е най-интересно в нея е,… че героите са едни такива много малки и важни смехурковци.

За да улесним децата при избора им на любими книги, искаме да им дадем насоки как възрастните правят своя избор.

Ако можехте да гласувате в „Бисерче вълшебно“, по какви критерии щяхте да изберете своите фаворити – художествена и нехудожествена литература?

Изборът на книги е като да се влюбиш в човек – не винаги ти е ясно защо го харесваш, дали не е заради красивите му сини очи или заради хубавата усмивка, или защото има модна шапка. Важното е да сте сигурни, че тъкмо това е вашият избор.