Авторите отговарят: Мая Дългъчева

Мая Дългъчева е българска писателка, носителка на множество награди за детска литература. Често пише в „римувана проза“, нейните книги „Приказки от Оная гора“ и „Разкажи ми в рими“ са били номинирани в Награда „Бисерче вълшебно“ през годините. Ето какво ни сподели тя:

Казвам се Мая, родена съм през май и съм кръстена на родопската ми баба Мария. Фамилията ми не произлиза от „дълг“ или „дълъг“, а от турската дума „дългъч“ и означава гмуркач.

„Така турците са наричали раите-християни, които в опасни места и времена са се впускали в дълбоките морски и речни води.“ (Н. Геров)

В селото на баща ми поне половината носят тази фамилия.

Обичам самотата, музиката и съзерцанието. Наивна, но интуитивна. Мечтателна, но дисциплинирана. Обичам да уча, да пробвам, да променям, да пътувам. Обичам слънцето и цветовете – студът и сивотата ме изморяват и цялото ми същество заспива зимен сън. Обичам естествени, нежни и почтени хора, чието невидимо ухание прави света по-чист и красив. Щастлива съм, че имам точно такива приятели.

Разочаровам се, когато човек с талант се опитва да пробива безогледно чрез ласкателства и машинации, вместо чрез таланта си. Стъписвам се от умишлената агресия и в грубите, и в по-префинените й форми. Разсмиват ме хора, които си мислят, че да бъдеш сериозен, означава да бъдеш скучен и да говориш сложно.

Пиша книги, но съм на мнение, че чрез правене се научава повече, отколкото чрез четене. Книгите обаче са онова невидимо фенерче, което осветява събрания опит под различни ъгли и гледни точки. Те умеят да подредят хаоса, понякога да утешат болката с проумяването „Ето, не съм само аз!“, а друг път – просто да те поведат на пътешествие в непознати светове и души. В този смисъл – книгите умножават опита, умножават способността да чувстваш, да наблюдаваш, да разпознаваш. И съответно – да бъдеш по-добър. Поради разбирането, че всички ние сме колкото различни, толкова и еднакви.

Шоколад или сладолед? Черен шоколад.

Любим цвят? Обичам всички цветове. Поразяват ме техните нюанси и съчетания, особено в природата – да вземем перце от сойка или пък онова невероятно пате, наречено „Мандаринка“, или изящната графика на свраките… Или домашна юфка, препечена на слънце в двора – как да го обясниш този цвят например – слънчев, леко препечен, но топло замъглен от остатъчното брашънце? Това не са цветове, това са светове, пиршества.

Любим предмет в училище? Рисуване.

Ако можех да се срещна с герой от детските книги, искам да се запозная с… Анн от Зелените покриви.

Пиша за деца, защото… това ми носи чиста радост и усещане за смисъл.

Идеите ми хрумват… навсякъде, те са летящи същества.

Кръщавам героите си на… истински деца в книгата „Топлото човече“. И иначе не им давам някакви специални имена. Идват си, каквито са си – Гъсеничката, Мечето, Кученцето…

Най-често пиша… в откраднато време, но си мечтая да пиша… без да поглеждам часовника.

Когато пиша книги за деца, най-трудно ми е да… стана от стола и да се заема с работата-която-не-търпи-отлагане.

В детската литература няма нищо по-хубаво от… радостта да изразяваш себе си със същата лекота, каквато е присъща на детството.

Писателите на детски книги са… различни като самите книги.

Книгата „Топлото човече“ (изд. Жанет 45) на Мая Дългъчева е номинирана в категория „Изследователи“ на Награда „Бисерче вълшебно“ 2018, затова й задодохме няколко въпроса за нея.

Участието на моя книга в награда, чието жури са децата, ме кара да се чувствам… развълнувана и любопитна.

При писането й най-голямо удоволствие ми достави… да наблюдавам как постъпва Топлото човече във всяка отделна ситуация. Историите течаха като кадри от филм и аз сякаш ги виждах, не ги измислях.

Избрах заглавието й… заради Топлото човече, което прелита през всяка приказка и е символ на упованието.

С нея искам да… накарам малките читатели да опитат да разговарят с възрастните на теми, на които по-често се мълчи. И ако този разговор по някакви причини не може да се състои – да поговорят с децата от книгата и да знаят, че Топлото човече се навърта наоколо.

Това, което смятам, че ще им е най-интересно в нея е… онази история, която по някакъв начин е докоснала личната история на всяко дете.

За да улесним децата при избора им на любими книги, искаме да им дадем насоки как възрастните правят своя избор.

Ако можехте да гласувате в „Бисерче вълшебно“, по какви критерии щяхте да изберете своите фаворити – художествена и нехудожествена литература?

Моят критерий е да усилва вътрешната светлина – и като доброта, и като разум.