Авторите отговарят: Георги Цонев

Моля, представете се на нашето младо жури (5-16 г.) с няколко изречения:

Преди много години съм бил дете. Мечтаех да имам раница, пълна с интересни мисли и забавни случки. Мечтите се сбъднаха и ето ме с раницата на гръб, пътешествам от една приказка до друга. Заедно с мен пътуват и онези важни и смешни неща, за които искам да разказвам.

Към тях ще добавим отговорите на следните въпроси:

Шоколад или сладолед? По-добре сладолед.

Любим цвят? Зелен. Като на динята, гледана отвън.

Любим предмет в училище? Физическо възпитание.

Ако можех да се срещна с герой от детските книги, … искам да се запозная с вълка след като е изял седемте козлета.

Пиша за деца, защото… са сладури.

Идеите ми хрумват… сутрин, вечер и докато чакам на светофара.

Кръщавам героите си на… тях самите. Когато съм се запознал с тях, те вече са били кръстени.

Най-често пиша… смешни приказки, но си мечтая да… напиша и една тъжна. Но не знам дали някога ще ми остане време да си мисля за тъжни неща.

Когато пиша книги за деца, най-трудно ми е… да преценя какво бих направил аз самият, ако бях на пет години.

В детската литература няма нищо по-хубаво от… въображението.

Писателите на детски книги са… всякакви хора. Има усмихнати, има намусени, но задължително трябва да са честни.

Георги Цонев е автор на книгата „Приказки за малини и други бодливи неща“ (изд. Ина), която е номинирана в категория „Откриватели“ на Награда „Бисерче вълшебно“ 2018, затова му зададохме няколко въпроса за нея.

Участието на моя книга в награда, чието жури са децата, ме кара да се чувствам… като Карлсон, който живее на покрива.

При писането ѝ най-голямо удоволствие ми достави… времето, прекарано в един красив, въображаем свят.

Избрах заглавието ѝ… случайно. Бях си набрал малини. Мислех, че са като сладък сироп, но се оказаха бодливи.

С нея искам да накарам малките читатели да… станат големи мечтатели и да оставят въображението им да отиде където си поиска.

Това, което смятам, че ще им е най-интересно в нея са… забавните истории, които не винаги завършват с поучителен край.

За да улесним децата при избора им на любими книги, искаме да им дадем насоки как възрастните правят своя избор.

Ако можехте да гласувате в „Бисерче вълшебно“, по какви критерии щяхте да изберете своите фаворити – художествена и нехудожествена литература?

Като прочетеш една книга, трябва да ти стане уютно. Думите, които е написал разказвачът, да те прегърнат и да ти станат приятели. Важно условие е да стигнеш въобще до края на книгата. Ако я зарежеш някъде по средата или, не дай Боже, в началото, тогава няма смисъл от критерии.