Ани М. Х. Шмит: „истинската кралица на Холандия“

„Не прави, каквото ти казва майка ти, и всичко ще бъде наред“!

Този шеговит съвет на холандската писателка Ани М.Х.Шмит със сигурност се харесва на децата, както се харесват и нейните забавни пакостливи герои. Вече се запознахме с един от тях – малкото човече Виплала, което не е овладяло докрай магьосническия занаят и причинява доста бъркотии около себе си.Виплала магьосникът

Анна Мария Хертройда – така е истинското й име, е родена през 1911 г. – преди цял един век! Това е било толкова отдавна, че все още е нямало електричество, радио, автомобили…Първата електрическа крушка била разтърсващо събитие за Анна, както и първото радио и първият ням филм, чрез които светът изведнъж нахлул в малкото село. Селските момичета започнали да си стрижат плитките, заменили носиите с къси поли и модерни чорапи, слушали джаз.

Като ученичка в гимназията на съседния град Анна се преобразила в буйна непокорна тийнейджърка. Дори бягала от училище! На 17 години летяла за първи път на самолет с един млад пилот и след това продължила да се вижда тайно с него, което било недопустимо според тогавашните нрави. Не била наясно с какво иска да се занимава. Опитала много неща – учила малко право, после се записала на курсове за секретарка, работила и като детегледачка. Накрая постъпила в училище за библиотекари. Тази професия много й допаднала. Когато започнала Втората световна война, Ани вече била директор на градската библиотека във Флисинген. Тя отказала да окачи табела „Забранено за евреи“ и не допускала национал-социалистически вестници в библиотеката. Отказала сътрудничество на нацистите дори когато й предложили да освободят брат й, който по това време бил в затвора.

Още като дете Анна пишела стихове. На 14 години майка й ги изпратила на големия поет Вилем Клос. Той се произнесъл ласкаво за нейната дарба, а литературният журнал „Пътища нагоре“ също публикувал две нейни стихотворения – това бил писателският й дебют. Но истинският й творчески живот започнал след войната, когато я поканили да работи във вестника на съпротивата „Хет Парол“ в Амстердам. Тя станала много популярна като авторка на текстове за песни, стихотворения, театрални и радио-пиеси, сценарии на телевизионни и радио програми, журналистически материали.

Към jip-en-jannekeдетската литература Ани Шмит се обърнала на 39-годишна възраст, след раждането на първото си и единствено дете. Вдъхновена от времето, прекарано със сина си, започнала да пише кратки истории за две деца – Йип и Янеке, и техните забавни случки. В началото разказчетата излизали като серия във вестника „ Хет Парол“, а по-късно и като самостоятелен сборник. В края на петдесетте години тя вече била утвърдена като най-известната детска писателка в Холандия.

wiplala

„Виплала магьосникът“ била обявена за Книга на годината през 1957 и й донесла куп отличия: най-голямата холандска награда за детска литература „Златният калем“, Държавната награда за детско-юношеска литература, два пъти Награда на публиката. През 1988 г. получила и най-голямото световно признание – медалът „Ханс Кристиан Андерсен“. При получаването на наградата в столицата на Норвегия, Осло, авторката прочела шеговито обръщение към самия Андерсен, в което казвала, че е много щастлива от признанието, нищо, че дълго време е била грозното патенце, а сега вече е стар грозен лебед. След това прочела и „отговора“ на Андерсен.

Книгите на Ани Шмит са обичани от децата, защото тя не ги поучава, а представя света такъв, какъвто го виждат през техните очи. С много хумор и разбиране описва ежедневието им, белите и успехите им.

„Винаги съм била осемгодишна. И всъщност пиша за себе си. Това е тайната. Аз съм на осем“- казва писателката.

Schmidt-grave
Гробът на Ани Шмит

Освен „Виплала магьосникът“, за когото можете да гласувате тук, Ани Шмит е написала: „Йип и Янеке“, „А като Абел“, „Всички животни“ (детска стихосбирка), „Мини“ – приказна повест, „Малкият Плюк от голямата къща“ (преведена на бълг. език), „Одет, „Месси-Лу“ и др.

* Текстът е адаптиран по послеслова към българския превод на „Виплала и магьосникът“, изд. ЕМАС.

Автор: Милена Златарова